Румен Бояджиев-син: Ако човек има вкус, е време да спре да се съгласява с тези лъжи и измами

„Липсата на жив оркестър и рок-група на “Парижката Света Богородица” ( а също и на “Котките” и “Фантомът на Операта” с подложки моля ти се ) е недопустимо за мен и точно по тази причина аз нямам какво да търся там.

Заглавието е на редактора

Румен Бояджиев-син е един от най-талантливите български композитори. Син е на популярните музикантът Румен Бояджиев /ФСБ/ и радиоводещата Даниела Кузманова. Младши е автор на музика за документални, анимационни и игрални филми, на солови и камерни творби, на симфонична и поп музика и на музикално-сценични произведения. Той от дълги години работи и като барабанист в оркестъра на Националния музикален театър "Стефан Македонски". Своите размисли затова, че "всички ние подкрепяме една пластмаса", той сподели на своята страница в социалната мрежа:

Видели са тези, които си платиха билети до Лондон или Ню Йорк и още не могат да спрат да разказват. Където бутончето плей е строго забранено и има диригент. И оркестър. И партитура. И всичко се прави КАКТО ТРЯБВА.

И ако човек има вкус, е време да спре да се съгласява с тези лъжи и измами. Това си е мое мнение, нищо не е задължително. Но така всички ние подкрепяме една пластмаса. И доста колеги от други страни са на същото мнение. Сигурен съм, че те също дискутират този въпрос! Запитайте се какво научихте от тези лепкави търговски експерименти и това ли е бъдещето? Това ли искате да ви показват и така ли да ви разказват приказки, които дефакто са единственото ни бягство от роботизирания, корпоративен свят на идиоти, където ни принудиха да живеем?”

И да се подкрепя тенденцията да няма жив СИМФОНИЧЕН оркестър и група на сцената, когато говорим за музикално-сценичен жанр като мюзикъла, е все едно да продаваш на хората спагети, но да им предлагаш само чинията и листчетата босилек!

Приходите от билетите са достатъчни шоуто да е с всичко необходимо, за да размаже аудиторията, но

Така всеобщият възторг е меко казано обиден за всички професионалисти в жанра и не само, обиден е за публиката, която не оценява българските театри, правещи кански усилия всичко да бъде изцяло на живо, а се радват на сурогат, било и това, че виждат композиторът на сцената.

и не смятам, че струват и пукната пара, независимо дали мултимедийната картинка и пет чисто пеещи певци ( което е ценно предвид нивото в България ) са ни “дошли на крака”. Не, няма нужда! Акробатика има и в цирка, и със сигурност е по-добра!