По думите му, причините за ножицата в цената на имотите са дисбалансите в икономиката, които за три десетилетия политиците не са успели да тушират.
"Този пазар е пряко свързан с макроикономическите фактори. Той е огледало на това, което се случва в нашата икономика", заяви Ганев .
Слабото предлагане на фона на значително търсене и предпазливост на инвеститорите, които са консервативни в очакванията си, са други движещи фактори, които държат цените високи, стана ясно от думите на Ганев.
На този фон тенденцията да се закупуват имоти в по-малки населени места не е отмряла, подчерта той.
Българите са доста консервативни относно инвестирането в други инструменти, освен в недвижима собственост, напомни Ганев.
По показател брой собственици на глава от населението обаче страната ни е изпреварена от Словения, Хърватска и Румъния.
"11 областни града в страната са с цифри под 1000 евро на квадратен метър. 12 областни града са с цифри от 1000 до 1300. Само два областни града са над 1400 – София с 2400 евро и Варна. Пловдив е до 1300 евро на квадратен метър", заяви пред БНР Добромир Ганев от Националното сдружение "Недвижими имоти".
Ръстът се дължи на съвсем реални фактори, обясни експертът и посочи ниските лихвени проценти по жилищните кредити, както и обема на сделките – в София ръстът за 2024 г. е 10%, във Варна – 6 на сто, а в Бургас – 21%. Ръстът на брутното възнаграждение и вътрешната миграция също са сред факторите за продължаващото нарастване на цените на имотите.
Като нова тенденция, която трябва да се следи, Добромир Ганев открои съотношението между ръста на цените на имотите и покачването на брутното трудово възнаграждение и изтъкна, че за първи път се регистрира отрицателно съотношение – в София например при 18% ръст на цените на жилищата има 8% ръст на възнагражденията.
)