Кой празнува имен ден на 10 февруари

На 10 февруари православната църква почита паметта на Св. Харалампий - християнският светец-лечител и Света Валентина.

На 10 февруари имен ден празнуват Харалампий, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, Ламбрина, Ламбрин, Валентина, Валентин, Валя и Вальо.

На този ден се прави и освещаване на меда. Всеки, който иска да има мед за цяр или просто благословен, го носи в църквата и свещеникът чете молитва.

Още едно поверие свързваме с празника - Араланбей „араландисва” земята, т.е. тя се затопля и може да започне обработката ѝ.

Според поверието Св. Харалампий държи всички болести. Той е смятан за покровител на меда и пчеларите, които смятат 10 февруари за свой професионален празник. А народът нарича този ден още Хараланбей, Араланбей, Чуминден, Харалапинден.

Харалампий живял през II век в Магнезия, Мала Азия. Той бил много праведен и още приживе показвал своята святост, разпространявайки Божието слово. А не след дълго станал епископ и имал голямо влияние върху хората.

За Св. Валентина е известно, че тя е живяла в околностите на Кесария Палестинска. Тя става жертва на гоненията срещу християните 308 г. при Максимилиан ІІ Галерий (308-313 г.). Когато мъчителите се опитват да я накарат насила да принесе жертва в езическия храм, тя хвърля камък върху жертвеника и се обръща с гръб към горящия на него огън. Тази постъпка предрешава съдбата й - езичниците я обезглавяват.

Император Септимий Север започнал страшно гонение над християните. Първото условие за пощада на живота било да се поклонят на идолите и да им пренесат жертви. Ако откажат, били подлагани на невероятно жестоки мъчения. Същата съдба сполетяла и Свети Харалампий. Той бил на повече от 100 години, когато го заловили и принуждавали доброволно да се отрече от Христос. Преди езичниците да поведат Свети Харалампий към мястото за екзекуция, той издъхнал.

На този празник не се върши никаква домашна работа, да не се разсърди светецът и да пусне болестите. Само жените месели обреден хляб с орнаменти кръст, няколко пъпки, имитиращи чумата, и по края на питата - венец, символ на здравето. Докато ставал хлябът, носели мед в църквата да бъде осветен на специална празнична литургия. С този мед се ядяла питата, чупела се за здраве, а меда пазели като цяр до догодина.