Фармацевти настояват за субсидиране на аптеки в труднодостъпни райони

„Данните показват, че в следствие на тези финансирания има открити много аптеки и е увеличен броят на услугите, които се предлагат на здравноосигурените лица“, казва Станимир Михайлов, управител на НЗОК.

„Както във всяко едно село – има доста пенсионери, аз като кмет на нито една баба не съм отказал да закупя лекарства!“, казва Мариян Точев, кметът на селото.

За миналата година у нас са разкрити 22 нови аптеки в населени места, които не са разполагали с такава, както и 11 денонощни аптеки. Това се случва по методика за субсидиране на аптеки в труднодостъпни и отдалечени места, а целта е да се подобри достъпът до фармацевтична грижа на българите.

А в Ямбол, който е областен град , от години няма денонощна аптека.

Близо 2000 човека в Лясковското село Джулюница от няколко години са без аптека. 62-годишната Стефка Стефанова е със сърдечносъдово заболяване и пие лекарства по каса. Аптеката в селото обаче е затворила преди две години.

Заложените средства по това перо за 2025 са колкото миналата година - около 70 милиона лева.

Плановете са тази политика да продължи и през 2025 година.

Собствениците на аптеки казват - нощната смяна е нерентабилна, а и няма достатъчно специалисти, които да я покрият. Самите фармацевти също признават, че не искат да работят вечер.

Фармацевтите искат касата да плаща на аптеките и за отпускане на медицински храни, както и увеличение на сумата, която получават за работа със скъпоструващи лекарства.