„Това е съд за измамници. Има места, където съдът има идеален смисъл, като Русия, където хората падат от прозорците. Но дори и в най-смелите си мечти не съм си представял, че ще преследват Израел, който има една от най-независимите правни системи на планетата“, заяви Греъм по време на интервю през декември.
Байдън нарече заповедите мерзост, а съветникът по националната сигурност на Тръмп Майк Уолц обвини съда в антисемитски пристрастия.
Двигател на този обрат беше сенаторът от Републиканската партия Линдзи Греъм който организира срещи във Вашингтон, Ню Йорк и Европа между Хан и високопоставени републиканци, които бяха сред най-яростните критици на съда.
Сега Греъм казва, че се чувства предаден от Хан – и се зарича да смаже съда, както и икономиката на всяка страна, която се опита да изпълни заповедта за арест срещу Нетаняху.
Тръмп подписа указа, след като миналата седмица демократите в Сената на САЩ блокираха ръководеното от републиканците усилие за приемане на законодателство, установяващо режим на санкции, насочен към съдебната институция.
125-членният МНС е постоянен съд, който може да преследва лица за военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид и агресия срещу територията на държави-членки или техни граждани. САЩ, Китай, Русия и Израел не са членове на организацията.
Решението съвпада с посещението във Вашингтон на израелския премиер Бенямин Нетаняху, който, както и бившият му министър на отбраната Йоав Галант и лидерът на палестинското движение „Хамас“, е издирван от МНС заради ролята си във войната в ивицата Газа, отбелязва Ройтерс.
Американският президент Доналд Тръмп нареди снощи икономически санкции и ограничения за пътуване срещу хора, работещи в рамките на разследвания на Международния наказателен съд (МНС) на американски граждани или на американски съюзници като Израел, повтаряйки действията, които предприе по време на първия си мандат, предадоха световните агенции, информира БТА.
В заповедта се казва, че САЩ ще наложат „осезаеми и значителни последствия“ на отговорните за „прегрешенията“ на МНС. Действията могат да включват блокиране на собственост и активи и забрана за достъп до САЩ на служители и сътрудници на МНС и техните роднини.
По време на първата администрация на Тръмп през 2020 г. Вашингтон наложи санкции на тогавашния главен прокурор Фату Бенсуда и един от нейните главни сътрудници заради разследването на МНС за предполагаеми военни престъпления, извършени в Афганистан от американски войници.
Правозащитници казаха, че санкционирането на служителите на съда би противоречало на интересите на САЩ в други зони на конфликт, където съдът разследва. През декември миналата година председателят на съда, съдия Томоко Акане предупреди, че санкциите „бързо биха подкопали дейността на съда във всички ситуации и случаи и ще застрашат самото му съществуване“.
Тези санкции обаче бяха отменени при президента Джо Байдън и САЩ започнаха да си сътрудничат хладно с трибунала – особено след като настоящият главен прокурор Карим Хан през 2023 г. обвини руския президент Владимир Путин във военни престъпления в Украйна.
В указа на Тръмп МНС е обвинен в „нелегитимни и неоснователни действия, насочени срещу Америка и нейния близък съюзник Израел“ и в злоупотреба с правомощия, „издавайки неоснователни заповеди за арест“, отбелязва Асошиейтед прес. „МНС няма правомощия в САЩ или Израел“, пише в указа, където се допълва, че съдът е създал „опасен прецедент“ с действията си и срещу двете държави.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)