Какво са редкоземните минерали и защо Тръмп ги иска

Защо Тръмп ги иска?

Откъде идва по-голямата част?

По какво се различават от „критичните минерали“?

В продължение на десетилетия Китай се възползва максимално от своите запаси от редкоземни метали, като инвестира значителни средства в рафинирането им - често без строг екологичен надзор, какъвто се изисква в западните страни.

В разгара на търговския спор между САЩ и Китай през 2019 г. китайските държавни медии предположиха, че износът на редкоземни елементи за САЩ може да бъде намален като ответна мярка за американските мерки.

В резултат на това, въпреки че запасите от редкоземни метали са многобройни и на други места, много компании намират за по-евтино да изпращат непреработената си руда за рафиниране в Китай, което допълнително засилва зависимостта на света.

Волфрамът, телурът, бисмутът и индият са обявени за критични минерали от Геологическата служба на САЩ - материали, които са от съществено значение за напредналите технологии, чистата енергия и националната сигурност.

Всеки от 17-те редкоземни метали се използва в промишлеността и може да бъде открит в широк спектър от ежедневни и високотехнологични устройства - от електрически крушки до управляеми ракети.

И всички те притежават уникални свойства, които са почти незаменими или могат да бъдат заменени само при прекомерни разходи.

Министерството на търговията на Китай и неговата митническа администрация заявиха, че страната налага контрол върху износа на волфрам, телур, бисмут, молибден и индий, за да „защити интересите на националната сигурност“.

На този фон в понеделник Тръмп заяви, че иска да постигне сделка, в която Киев да гарантира доставките на редкоземни елементи в замяна на американска помощ - идея, лансирана от украинския президент Володимир Зеленски миналата година.

Освен това Китай е подал огромен брой патенти за производство на редкоземни метали, което е пречка за компаниите в други държави, които се надяват да започнат мащабна преработка.

Освен това те често се намират в минимални концентрации на руда, което означава, че трябва да се преработват големи количества скали, за да се получи рафинираният продукт, често под формата на прах.

Редкоземните минерали са сред елементите, определени като критични минерали в САЩ, но не са в целия списък.

С имена като диспрозий, неодим и церий те представляват група от 17 метала, повечето от които са тежки, и всъщност се намират в изобилие в земната кора по цялото земно кълбо.

САЩ и ЕС получават по-голямата част от доставките си от Китай, но и двете страни се опитват да увеличат собственото си производство и да рециклират по-добре това, което използват, за да намалят зависимостта си от Пекин.

Сред мерките, обявени от Пекин в отговор на влезлите в сила американски мита върху китайски стоки, е контролът върху износа на някои критични минерали, макар че нито един от тях не е редкоземен.

Редкоземните минерали, които президентът Доналд Тръмп се надява да получи от Украйна като част от сделката за американска помощ, са стратегически ресурс от съществено значение за индустриите, разработващи компютри, батерии и авангардни енергийни технологии.

В оценка от 2024 г. Геоложката служба на САЩ изчислява, че в света има 110 млн. тона залежи, включително 44 млн. тона в Китай - най-големият производител в света. Други 22 млн. тона се оценяват в Бразилия, 21 млн. тона - във Виетнам, докато в Русия има 10 млн. тона, а в Индия - 7 млн. тона.

Добивът на метали обаче изисква използването на тежки химикали, които водят до огромни количества токсични отпадъци и са причинили няколко екологични катастрофи, поради което много страни не желаят да поемат значителните разходи за производство, пише Profit.bg, цитирайки The Guardian.

Европий се използва във флуоресцентните лампи и радарните системи, церий за полиране на стъкло и в автомобилните катализатори, солите на лантана се прилагат при рафинирането на петрол, а сплавите с лантан се използват в захранващите системи на хибридите. Списъкът в съвременната икономика е почти безкраен.

Неодимът и диспрозият, например, позволяват изработването на почти постоянни, свръхсилни магнити, които не изискват особена поддръжка, което прави жизнеспособно разполагането на океански вятърни турбини за електроенергия далеч от бреговата линия.

Япония видя от първа ръка болката от прекъсването през 2010 г., когато Китай спря износа на редкоземни елементи заради териториален конфликт. Оттогава насам Токио настоява усилено за диверсификация на доставките, подписвайки сделки с австралийската група Lynas за производство от Малайзия.