Двойните стандарти на Орбан за санкциите. Дружката на Русия избира „удобно“

¯\_(ツ)_/¯

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Но също така знае, че пълното подкопаване на позицията на ЕС срещу Русия би довело до тежки политически последици за него самия. Неговите заплахи са повече политически инструмент, отколкото реална заплаха за действие.

Орбан сега плаши, че ако Европейската комисия не изпълни енергийните гаранции, обещани на Будапеща, той ще съдейства за премахването на санкциите срещу Русия.

Последните му изявления обаче разкриват смехотворно противоречие: той се противопоставя на санкциите на ЕС срещу русия, но същевременно няма нищо против заплахите за санкции, идващи от САЩ.

Те ще ядат дървото, но са особено доволни, че и други ще го ядат. „Я не сакам я да съм добре…“

Той смята, че „това са две напълно различни школи на мислене.“

А, де…

Второ, засилва неговия дългогодишен аргумент, че унгарските интереси са жертвани в името на единството на ЕС срещу Русия.

За смях на който има очи и уши да види и да чуе; копейките – не; те са известни с това, че днес им казват, че небето е оранжево и те са съгласни, утре същите им казват, че е зелено и те твърдят, че винаги са го смятали за зелено.

И ето как ПР куклата на конци от Централна Европа се оказва в ръцете на двама господари; и – за да им угоди и на двамата – се прави за смях.

И после защо западняците все по-малко харесвали тия от бившия соцблок.

Мозъчен запек, знам…

Но да се съсредоточим днес на една прото-копейка. Унгарска. На тая копейка играта ѝ поне е ясна – за пари и власт го прави.

Но другите хора виждат…

Но поне едно прави, със сигурност: не спира да напомня на всички, че вътрешните разногласия в ЕС могат да бъдат използвани от външни сили като путин; и че останалата част от Европа трябва да бъде нащрек.

Но това – казва Орбан – било „много крайна мярка“ и трябвало да се използва само в краен случай.

Но чакайте, има и още:

Орбан дори разясни американския подход, казвайки: „Те казват: „Преговаряйте, но ако не го направите, може да получите още по-сурови санкции“.

Орбан може все още да не е натиснал спусъка за премахване на санкциите, но докато остане на власт, тази заплаха ще виси над Европа. Независимо дали става дума за икономическо изнудване или политически цирк.

Повтарящите му се ултиматуми вече са толкова предвидими, че предизвикват една голяма досада и позиви за гадене у всички европейски лидери (без няколкото български и словашки копейки, които му се радват). Политически цирк в най-чист вид.

Само дето Орбан никак не е познал. На него си му личи московското лигавниче, никой не му вярва вече, че играе и с „двете страни“; чисто и просто вече страната му си е една.

След това Орбан засили своята реторика още повече: „Една държава може да го направи. Ако наистина се наложи, Унгария може да каже: Гасим лампите, край на санкциите, всички да се разотиват“.

Тая игра отдавана вече свърши. Западните партньори още преди две години пожелаха да разберат кой в чий отбор играе. И разбраха. Двойни игри вече няма.

Тези думи, макар и драматични, са предимно представление. Орбан знае, че ЕС функционира на принципа на единодушието по отношение на санкциите, което му дава непропорционално влияние.

Уникално е, че има хора, които му се кланят и го наричат „велик държавник“, нали?

Хем той се пише многострадален мъченик, хем рисува красив мъченически портрет и на шефа си в москва. А и си измива ръцете.

Цирк, цирк, цирк.

__________________________

„Решение за санкциите трябва да се взема на всеки шест месеца. И ако Комисията не изпълни гаранциите си, тогава няма просто да започнем да говорим за вдигането на санкциите – ще ги вдигнем,“ заяви той.

За това, че копейкистанците се радват, че Тръмп иска да е** ЕС (или поне той така си го представя) ще говорим през идните дни – съвсем скоро. Тя е същата като радостта на същите копейкистанци, че путин плаши България с ракети… с други думи, тя е някакъв нов дял от психиатрията.

А Виктор Орбан колкото и да се опитва – всичката му пара отива във вътрешнополитическата му свирка – само за вътрешна употреба в Унгария; навън – никой не му вярва. В Унгария обича да създава усещане, че я слага (нея, Унгария) на пиедестал и я брани от ЕС, представяйки се като единственият борец срещу политиката на Брюксел. А всъщност единственото, което прави, е да ѝ доставя санкции и орязани пари от Брюксел… загуби, с други думи.

А Какво всъщност иска той? Изявленията му не са просто за санкции – те са за позицията на Унгария в ЕС. Той иска да се изкара много мъдър, като партньор с всички страни. Нещо като българския цар Борис I, който държал юздите и на Рим, и на Константинопол.

В типичния си стил Орбан използва държавното радио Kossuth, за да изложи последните си критики към ЕС. Той нарисува картина на Европа, обсебена от санкциите към русия, докато Съединените щати, под управлението на Доналд Тръмп, които плашат със санкции, се явяват като „гласът на разума“… някак си.

Защо ли? Казвали сме, говорили сме и пак ще говорим: Тръмп е руски актив. ВСИЧКИ КОПЕЙКИ ХАРЕСВАТ ТРЪМП. путин дори харесва Тръмп. Ако някой си мисли, че Тръмп ще направи нещо срещу интересите на кремълския касапин, най-добре да спре да се самозаблуждава.

Както многократно е правил преди, Орбан заяви, че санкциите на ЕС срещу Русия са причинили огромни икономически загуби на Унгария, изчислявайки щетите на 19,5 милиарда евро през последните три години поради намалената търговия и повишените енергийни разходи.

Орбан продължава да си мисли, че се движи по тънката линия между Европейския съюз и дългогодишните си симпатии към москва, но истината е, че това е само в неговата глава. За всички нормални вече е ясно, че границата отдавна е мината и вече няма „между“; той си е в лагера на кагебейците перманентно и изцяло.

От Politico го бяха описали много добре: „Американците не искат санкции, те искат мир, а европейците искат санкции вместо мир,“ заяви Орбан, опитвайки се да противопостави американската „дипломация“ на европейския подход. Той продължи: „Американците искат мир, и един от начините да се стигне до мир е чрез санкции.“

Тази реторика му служи за две цели. Първо, позволява на Орбан да прехвърли вината за икономическите проблеми на Унгария далеч от собственото си управление. Защото – като истинска копейка – успя да вкара собствената си страна неотдавна в спирала на инфлация от 20%.

Уникално. Орбан признава, че САЩ използват санкциите като инструмент за дипломатически натиск, но в същото време категорично се противопоставя на ЕС да прави същото. Неговата логика е ясна: когато Вашингтон налага икономически наказания на противници, това е премерен ход към мир. Но когато Брюксел прилага същата тактика, това е препятствие пред преговорите.