Калин Христов: Вероятността да сме на 3% дефицит в края на 2024 г. клони към нула

По думите му вероятността да сме на 3% дефицит в края на 2024 г. клони към нула.

Той обясни, че има два типа данни за бюджета. „Данни на касова основа, т.е. какво събирате и какво харчите, и с тази дефиниция работи България. Начислената основа е реалната представа.”

„В БНБ е единната сметка – те.е. всички приходи и разходи на касова основа са в БНБ. Но какво не е платило правителството – това не е вътре в БНБ”, уточни Христов.

„Декември беше ясно, че не покриваме инфлационния критерий. Хърватска ако погледнем – от 2015 г. д 2021 г. есента изпълнява всеки месец инфлационния критерий, и накрая есента им тръгна нагоре инфлацията, точно когато трябваше да бъдат оценени. Ние исторически не сме изпълнявали критериите. Трябва ясно да имаме резултата за 2024 г. и на негова база да се създаде Бюджет 2025“, каза още той.

„На първо място, трябва да е ясно, че политиката на постоянни дефицити в последно време по същество е изчерпване на парите. Исторически не сме имали такава политика. След Ковид тръгнахме в грешна политика със системни дефицити, която води до постоянно задлъжняване. Делът на социалните разходи от 2019 до 2024 г. нараства, без да вдигнем данъците. Имаме системно потискане на публичните инвестиции”, коментира той.

За съжаление, дискусиите в българското общество по важни теми като еврозоната и фискалната политика са паднали на ниво спор между футболни агитки – всеки си е дефинирал лозунгите, хвърля бомбички. Това заяви Калин Христов, бивш подуправител на БНБ и бивш финансов министър, в ефира на бТВ.