Сръбски политолог: Вучич предпочита да има срещу себе си партии, а не студенти

"Бих казал, че тези протести изглеждат най-вече като най-голямата криза, сполетяла властта на Александър Вучич през последните 13 години. А на Сърбия й се случват големи протести почти всяка година. Но има няколко разлики между настоящите протести и предишните. И тези разлики не са само количествени. Като например през декември се проведе най-големият протест от 25 и повече години. Около 100 000 души се събраха тогава в центъра на Белград.

"За Сърбия, а и за повечето страни в региона ни, има един стереотип - авторитарните политици популисти като Вучич винаги свързват опозицията си с някакви намеси от чужбина. Но специфичното на тези студентски протести е, че те не получават никаква подкрепа отвън - нито политическа, нито логистична. Новото студентско движение не само не получава помощ, но е и критикувано хем от Русия, хем от Съединените щати. Трудно е в такава уникална ситуация да се повярва на Вучевич. Това е и още една причина Вучич да не може да дискредитира тези свои противници толкова лесно, колкото всички останали досега."

"Идеята му е всъщност да запази стабилността на управлението. В Сърбия, както предполагам знаят и вашите слушатели, реалната власт е в ръцете на Александър Вучич - президента. А правителството, което по конституция би трябвало да има изпълнителната власт, са всъщност негови марионетки. И те лесно се сменят.

"Предполагам, че и от досегашните ми отговори става ясно, че тези две неща не могат да бъдат приравнявани. Александър Вучич е едновременно фактор за стабилност и за нестабилност. Непрекъснатото предизвикване на кризи и клетвите му, че може да ги управлява e технологията на властване, която го легитимира и в страната, и в чужбина. Стабилност при него няма - има комбинация от стабилност и нестабилност. И това също е стереотип, валиден и за други страни от Западните Балкани."

"Разбира се. И то именно заради естеството на това обществено движение. Управляващите се опитваха да използват стандартния си репертоар за справяне с демонстрантите. В началото се пращаха мъже с нахлупени качулки да разтурят протестите. Това беше, така да се каже, "тоягата". После пробваха и с "морков" - предложиха подкупи на младите във вид на нисколихвени заеми за жилища. Но не успяха нито с тоягата, нито с моркова.

"Според мен референдумът, за който се заговори преди няколко седмици, вече не стои на дневен ред. Предложението беше на президента Вучич - за да провери колко граждани го подкрепят. Но оставката на правителството променя нещата. Това вече не е необходимо. Не може още да се каже дали ще има нови избори или ново правителство. Вече текат конституционните срокове - по-малко от 30 дни остават за номиниране на премиер. Избори биха били риск за Вучич. Той свиква предсрочен вот, само ако е в доминираща позиция. А аз не съм сигурен, че сега е в такава. По-вероятно е да се състави ново правителство, чийто премиер може и да не е от Сръбската прогресивна партия, а експерт или просто независим, но номиниран от Вучич. Този изход обаче ще зависи от това как ще продължат протестите и стачките през следващите дни."

"Студентите са много специални, когато стане въпрос за това дали са им изпълнени исканията или не. Не приемат, така да се каже, външен арбитраж. Исканията са четири. Първото е управляващите да поемат политическа отговорност за срутването на козирката на гарата в Нови сад. Второто е да прекратят разследванията срещу задържаните за предизвикване на безредици студенти. Третото - да разследват всички нападатели срещу протестиращите. И четвъртото условие е свързано с материалното състояние на студентите и бюджетните разходи за образование.

"Това е големият въпрос в Сърбия в момента. Засега опозиционните партии не дават знак как ще се позиционират. През последните два месеца те играха второстепенна - поддържаща роля. Студентското движение имаше инициативата - те сами решаваха как ще се провеждат протестите, общата стачка и блокадите по пътищата.

Властта направи по нещо и по четирите искания. Но най-важното от самото начало е съдебното производство за трагедията през ноември. Факт е, че за завършването му е необходимо време. Но се спори колко всъщност време ще е необходимо, за да се установи дали някой ще понесе наказателна отговорност за падането на козирката върху хората. Предполагам, че общественият дебат сега ще се съсредоточи върху това дали протестите и блокадите да продължат до евентуалното съдебно решение."

Вучич означава стабилност или стабилност означава Вучич за Сърбия?

Господин Илич, студентските протести, които разтърсват Сърбия вече 3 месеца, предизвикват у анализаторите извън страната ви поне две противоположни усещания и очаквания. Едното е, че на президента Вучич това далеч не му е за първи път и че сигурно пак ще успее да преживее политически бурята. А другото е, че такава правителствена криза май не е имало още от времето на Слободан Милошевич - тоест, заради приликата, дали пък не дойде нова промяна в Сърбия? Какво е всъщност положението?

Има ли разлика в поведението на управляващите към протестиращите сега и преди?

Кое би било по-добре за Сърбия - предсрочни избори или ново правителство и консултативен референдум за или против Вучич?

Президентът Вучич никога досега не е жертвал премиер. Дали според вас той искрено иска диалог с протестиращите? Или пак играе за време - да се уталожи напрежението в обществото?

Премиерът в оставка Вучевич говори за някакъв зъл сценарий от чужбина. Говорителката на руското външно министерство си позволява да зове студентите да не рушат стабилокрацията на Вучич. Небезизвестният съветник на Тръмп - Ричард Гренел - също. Кой всъщност застрашава "мира и стабилността", за които президентът непрекъснато говори?

Стана дума вече, че тези протести не са политически. Но миналата седмица Вучич се опита да ги представи тъкмо като такива. "В Сърбия никога вече няма да се идва на власт чрез улицата, опозицията не иска демокрация", каза той на митинг на свои симпатизанти. Дали все пак в определен момент скоро политическата опозиция няма да стане част от протестите?

Студентите казват, че исканията им не са изпълнени. Вучич казва, че са. Какво направи той за тях и какво не?

Днес се навършват 3 месеца от трагичното срутване на бетонна козирка на сградата на железопътната гара в Нови сад. 15 души загубиха живота си. Три месеца продължават и студентските протести, чието основно искане е управляващите да поемат политическа отговорност. Чак миналата събота властта осигури полицейска охрана на демонстрациите - след поне 30 опита на шофьори да минат през протестиращите и след серия от физически нападения срещу тях.

В началото на тази седмица имаше 24-часова блокада и на белградската Аутокоманда - ключов пътен възел в столицата. Същия ден президентът Александър Вучич заяви, че всички искания на студентите са изпълнени, че половината правителство ще бъде сменено и че ще помилва 13 студенти и университетски преподаватели, разследвани за предизвикване на безредици по време на протестите. Спомена и евентуален референдум, на който народът да каже дали го иска или не и обеща, че ако не го иска, още същата вечер ще подаде оставка. Предупреди обаче, че неговата Сръбска прогресивна партия била по-популярна от всякога.

Днес следобед - след двудневен поход от Белград до Нови сад - студентите ще блокират за цяло денонощие три моста над Дунав в Нови сад.

На следващия ден - вторник - премиерът Милош Вучевич изненадващо подаде оставка, но остана начело на правителството, което вече се води техническо. Срокът за номиниране на нов премиер и министри или да бъдат свикани предсрочни избори е един месец. Президентът Вучич обаче обеща всичко да се изясни за 10 дни.

Причината е, че - както вече споменах - студентите са много добре организирани и освен това поставят конкретни искания и не отстъпват от тях. А на властта, която обикновено е много веща в това да играе за време - да чака колкото е необходимо, докато демонстрациите отшумят - този път не й се получава. И резултатът е точно обратното - ескалация на протеста, която доведе до падането на правителството."

Разликите са и качествени. Защото никога преди не сме имали студентско движение, което е толкова добре организирано на базата на пряката демокрация и в същото време дистанцирано от политическите играчи - били то партии или формални или неформални граждански организации. Всичко това прави невъзможно за властта да дискредитира студентския протест, както направи с предходните протести."

Смятам, че ако Александър Вучич наистина искаше да води диалог със студентите, щеше да го направи още преди три, два или дори един месец. Но всъщност студентите са тези, които отказват диалог с президента. Мотивът им е, че това не е в конституционните му правомощия. Настояват той да престане да се меси и вместо него да реагират прокуратурата и другите компетентни органи. Вучич е буквално разоръжен - не може да влезе в политически диалог със студентите, защото те не го признават."

Със сигурност би било в интерес на Вучич да има срещу себе си политически партии, а не студенти. И предполагам се надява това да стане скоро. Студентите нямат изявен лидер, когото Вучич да дискредитира или да примами на своя страна. Партиите ще влязат в главните роли, когато се стигне или до формиране на ново правителство, или до избори."

Темата коментира за БНР политологът и научен сътрудник от Белградския университет Вуйо Илич.