„Апойевматини“ /1.I.1945 г./, излизащ в Цариград, пише: „Процесът в София, или по-вярно процесите, защото в българската столица действат два съда, са доста характерни за положението, което господства там до появяването на руски войски в Южна Добруджа, недалече от Руce. На тия процеси се появиха даже типове, които напомнят Разпутин. Много работи са били вършени зад кулисите и са били отбелязани интересни намеси в доставки на танкове и самолети.
„Апойевматини“ /3.II.1945/, излизащ в Цариград пише: „По-главните виновници за поведението идейността на България от 1941 г. до 9 септември миналата година бяха осъдени на смърт иприсъдите се изпълниха.
***
***
В бюлетин „Дневни вести“ на БТА от 1 февруари 1945 г. е публикувана присъдата, произнесена от Народния съд:
В бюлетин „Служебен преглед на чуждия печат“ от 1945 г са публикувани статии от различни издания, поместваме част от тях:.
На всички осъдени са наложени глоби, конфискации на имуществото и лишаване от определени права.
***
Английски печат
Гръцки печат
Митинг в София
На 1 февруари почитаме жертвите на комунизма.
Народният съд в София
Около издадените присъди от Софийския Народен съд
Около съденето на виновниците за войната
Писмо до „Таймс“
В 4 часа старият съдебен разсилен гръмко извести: „Съдът влиза, всички прави“.
Всички заседания на Народния съд са открити за публиката. Съставът и процедурата бяха описани в българския печат през м. септември. Обвиняемите имаха възможност да се защитават и бяха защитавани от много български адвокати.
Председателят на съда Богдан Шулев обяви заседанието за открито и възложи на подпредседателя Ст. Манов да прочете присъдата.
Приключи се по такъв начин работата на Народния съд от двата състава, която се състояха от съдии, учители и хора от народа, земеделци н работници.
Първият Народен съд съди бившите регенти, министър-председатели, министри, а вторият съд - депутати и председатели на Народното събрание.
С привършването на тия процеси ще бъдат наказани и престъпниците към своята страна и към своите сънародници, но ще остане да бъдат съдени лица, които са вършили престъпения в гръцките и югославянски територии, окупирани от българите.
„Ефимерис“ /5. II.1945 г./ пише: „Масовите екзекуции на доста видни политически личности в България, изглежда, че не са намерили добър отзвук в Европа, при все че още закъсняват необходимите коментари, които сигурно се очакват. Както и завчера писахме, главната вина за тия екзекуции трябва да се търси в политически подбуди и политическа целесъобразност. С тях днешните фактори в София преследват ликвидирането на една политическа насока, която дадоха или следваха екзекутираните и която доведе страната до война и катастрофа. Но тази политика цели десетилетия наред беше национална политика на България и съсредоточаваше мислите и действията на всички политици и на всички българи, и в мирно време и през Европейската война. Тази национална политика се следваше от българите с малки, много малки изключения.
„Ефимерис“ /З. II.1945 г./ пише: „Вчера неочаквано се съобщи от София за много смъртни присъди над разни, подсъдими, бивши сановници, регенти управници н депутати. Други телеграми съобщават за състоялия се митинг от 150 000 души, които са поискали да бъдат осъдени на смърт виновниците за войната.
„Журнал д’Ориан“ /21.I.1945/ помества съобщение от специалния кореспондент АА в София: „По инициатива на комитет на ОФ се състоя голям митинг в българската столица; като резултат от този митинг се изнесе резолюция, с която се иска от Народния съд да не протака процесите и да издаде смъртни присъди за виновниците за третата народна катастрофа. Иска се също при процесите починът да не мине в ръцете на защитата.
„Таймс“ /12.II.1945 г./ помества писмо отправено до вестника от М. Пъдев в отговор на статията, обнародвана в „Таймс“ от 3.II: „Не е право да се произнесем относно смъртните присъди, без да вземем под внимание извършените престъпления от екзекутираните регенти и министри. През време на техния режим 29 480 българи бяха убити от жандармерията, полицията и наказателните дружини, 8000 (бел. ред. цифрата в източника не се чете ясно) станаха партизани; мирни селяни и работници бяха екзекутирани, или по-скоро убити за „противодържавна дейност“. Княз Кирил одобри лично 412 смъртни присъди. Филов, Божилов, Багрянов и техните колеги бяха осъдени за това, че бяха давали заповеди за извършване на убийства и зверства или затова, че лично са ги ръководили. Вярно е, че Багрянов изпрати делегати да поискат примирие, но не трябва да се забравя, че той издаде заповед за „ликвидацията“ на 67 пленени партизани, включително и началника на Генералния щаб – генерал Тричков.
На 26 август 1996 г. с решение 172 Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г. С Решение 37 на Министерския съвет от 20 януари 2011 г. по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002) 1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
На 1 февруари 1945 г. са произнесени смъртните присъди на осъдените от Първи и Втори състав на Народния съд. Първи състав разглежда делата срещу регентите, министър-председателите и министрите в 5 правителства, дворцовите съветници, а Втори състав – делата срещу народните представители от 25-ото Обикновено народно събрание (129 души) и срещу други граждански и военни лица. Осъдените на смърт са 2730 души, като сред тях са тримата регенти – принц Кирил Преславски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22 министри (всички от кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов и 4-ма от кабинета на Иван Багрянов), 67 народни представители, 47 генерали, полковници и др. На 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Съдът има 13 върховни състава, 68 областни състава – заседават от 20 декември 1944 г. до 2 април 1945 г. Общият брой на водените процеси е 135, повдигнати са обвинения на 11 122 души. Произнесени са 1921 доживотни присъди и 4949 присъди за различни срокове.
В 3,30 часа бяха въведени в съдебната зала подсъдимите между кордон от милиционери, всички бивши партизани. Подсъдимите бяха подредени: тримата регенти и първият кабинет на Филов, вторият кабинет на Филов, кабинетът на Добри Божилов и кабинетът на Багрянов и кабинетът на Муравиев.
Днешното правителство не само, че никак не е „комбинация от милитаристи и крайната левица“, както подхвърля вашият кореспондент, но е демократическа коалиция на четирите големи партии: републиканската, земеделската, работническата и социал-демократическата. Демократическата, радикалната и консервативните партии се сляха с републиканската партия. Измежду регентите и 16 министри, само министърът на войната е военен. Вашият кореспондент намеква за възможен антагонизъм между министър-председателя и земеделците. Фактът, че земеделците са след работниците, най-голямата партия на управлението и че техният водач Петков е подпредседател на Съвета, опровергава подобни твърдения“.
Екзекутираните, от българско гледище, бяха родолюбци и предлага една политика, която всички българи мислеха, че води към осъществяването на националните идеали. Впрочем, на тия политици ръкопляскаше допреди няколко дни целият български народ. Тяхното екзекутиране е политическо престъпление и с нищо не се различава от военните престъпления, които ще бъдат наказани в близко бъдеще“.
Издадените присади от българския съд действително направиха много силно впечатление, тъй като се смятат за небивало драстични и без прецедент в новата българска политическа история. Впрочем, като се има предвид, че осъдените не са единствените отговорни за политическата насока, към която не бяха безучастни желанията и волята на българския народ, иче бившите български управници следваха една политика, за която мислеха, че служи на вековните мечти на българския народ, заключението, което се прави от тия присъди е, че трябва да се имат предвид политическите съображения и политическата целесъобразност, която праща видни управници на въжето не толкова за удовлетворение на общественото мнения, колкото за да се услужи на причините на тая целесъобразност“.
Манов чете присъдата на Народния съд и колкото гласът му става по-твърд, толкова лицето му се изопва и очите му, изплакали толкова мъка по изгубен син жертва на тези, чиято присъда чете, се съсредоточават в словата на присъдата. Това не е лична присъда, това не е присъда на човека над човека, това е присъда над една система.
Моралните виновници за тия престъпления, които са ги насърчавали и одобрявали, са вече екзекутирани, но остават да бъдат наказани ония, които са извършили престъпленията. За тях, разбира се, ще бъде представен на софийското правителство списък, за да бъдат осъдени“.
От това, което съобщи АА, разбираме, какви са били мислите и дейността на българските фашисти и империалисти, които съгласно клаузите от съглашението по примирието се съдят и за извършени престъпления в окупираните земи на Югославия и Гърция; обаче, всички разпитани до сега обвиняеми но се признават за виновни.
Подпредседателят Манови членовете на делегацията се явиха на прозореца на Съдебната палата. Г-н Манов обясни на манифестантите, че съдът не се влияе от никого, че присъдите ще бъдат издадени въз основа на Закона за народния съд и че никой няма да избегне наказание за отговорността си. След като се върна на своето място Манов заяви: „Народът упражнява натиск, понеже намира, че процесите се протакат. Съдът прави апел към защитниците и обвиняемите да не поставят излишни въпроси“.
Подсъдимите, които до тоя момент разговаряха помежду си се изправиха, лицата им побледняха, челюстите им силно стиснати и всред гробно мълчание, подпредседателят Ст. Манов зачете присъдата. Подсъдимите бледнеят с всеки изминат миг и след всяка дума, която ги нарежда в присъдата на народа. Те слушат и е ясно по изражението на смъртно бледите им лица, че мнозина от тях не разбират ясно и отсечено произнесените думи на присъдата.
Представят се ката невинни гълъби всички, освен бившият председател на Народното събрание Н. Логофетов, който дал показания, че знаел за вършени жестокости и протестирал против тях, но в заседанието на мнозинството, а не в заседанието на Народното събрание, председателствало от него, единствено нещо, което можеше да има значение“, пише БТА.
Резолюцията се посрещна от участващите в митинга с викове: „Смърт на фашистите!“ След това една делегация се избра между манифестантите, за да предаде резолюцията на Народния съд. Председателят на съда прекъсна заседанието, за да приеме делегацията и я успокои, като заяви, че процедурата трябва да следва нормалния си път и че няма да има протакане.
Сега започва работата на новия Народен съд, който ще съди български митрополити и други духовни лица, станали съзнателно оръдия на германската пропаганда и отишли в Катин и Виница, за да представят като жертви на други, полските офицери и войници, убити от германците. Изглежда, че и този процес ще бъде интересен, както са интересни и процепите от преди няколко дни в Пловдив, Борисовград (дн. Първомай) иВарна на подсъдими генерали, областни управители, офицери и жандарми, които саубивали антифашисти, опожарявали къщите им, изтезавали юноши, вадили очи им и пр.
София, 1 февруари 1945 г. Днес Първият върховен състав на Народния съд произнесе присъдата на регентите, дворцовите съветници, министрите и депутатите, виновници за третата национална катастрофа и за злодеянията над българския народ по време на тяхното управление в услуга на прогерманския империализъм.
Филов с ръце в джобовете се мъчи да се овладява. Той мисли за своя Фюрер, който не е далеч от неговото положение. Князът гледа, лишен от всякакво чувство на съзнание, генерал Михов е също блед и не иска да повярва – сигурно се мъчи да си спомни стотиците смъртни присъди, които е потвърдил като военен министър и регент, останалите не се поглеждат и дори не се опитват да се приведат в съзнание.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)