Старите навици в стария век

Дори цигарите вече са демоде

снимка: Shutterstock

Не си готин, ако пушиш

Плюшкин, беж да те няма

Ям, значи съществувам

Макар че са минали повече от 20 години от новия век, някои наши навици датират от стария милениум. Това важи за цял куп досадни привички, които носим като багаж от отминали времена. Ето кои са те:

Списъкът е безкраен и стои като абсолютен контраст на стила на живот на нации, като японците и щведите, които са прегърнали минимализма в своето ежедневие и са изхвърлили „изоблието“ от него като чифт стари обувки.

Ако пафкаш интензивно, ти наистина си старомоден – най-вероятно имаш сплъстена неподравнена коса, носиш сандали с чорапи, завесите ти у дома са се спекли като пергамент от мръсотия, изкачването на стълби за теб е алпинистко усилие, а спортът - мираж, допълнително забулен в дим.

Да, храната е основното гориво за нашето тяло. И нашето тяло обикновено може да прецени количеството, от което се нуждае, за да е силно и здраво. Защо тогава зареждаме хладилниците си с вредни хранителни продукти в количества, достатъчни за убежище при ядрена заплаха, в което ще прекараме поне няколко месеца? Защо „спонсорираме“ хранителната индустрия, която определено не мисли за нашето здраве и дълголетие. Защо в контейнерите за отпадъци завършва поне половината от планираната за ежедневието ни храна?

За приятелите ти, отдавна преминали към бездимни алтернативи, свободни от дим и вредни вещества, ти си като музеен експонат от епоха, която противоречи на човешката еволюция. Те те водят по всички направления – изглеждат добре, модерни са, следят тенденциите и се информират за иновациите, които подобряват живота им. Най-добрата стратегия за теб е да ги последваш, ако искаш да си в ритъм с новото време.

И докато в последните десетилетия на XX в. все още носихме носталгията на старото време, свързана с инвестициите за цял живот, новият милениум ни донесе усещането за виртуална реалност – преживявания извън материалното, които обезмислят трупането на физически предмети до излишък. Тенденцията е да намалим новите придобивки до минимум, а старите да преродим за нов живот. И да се наслаждаваме на повече преживявания, отколкото на вещи.

И докато в стария век проблемът спираше до контейнера, в новия век все повече мислим за пътя на изхвърлената храна, след като тя напусне чиниите ни. Време е да оставим импулсивното пазаруване в миналото и да зареждаме кошницата ни с продукти, с потенциала за удължен живот. Защо да изхвърляме обелките от картофи, ако от тях може да си направим чипс? Или пък твърдия хляб, който може да е една от съставките в поне една дузина изкушаващи предложения? Примерите са много и според различните вкусове.

Изводът е ясен - да се затрупваме със стари вещи, да пушим цигари и да изхвърляме храна е като да стоим заклещени в миналия век. От нас зависи да направим правилния избор и да пристъпим в бъдещето, свободни от материален товар, цигарен дим и усещане за разхищение.

Излишното трупане на вещи е национална черта на всички, които живеем на Балканите, но важи с особена сила за нас, българите. Старата пералня, превърната в шкаф, отдавна неработещата шевна машина, която „все за нещо ще послужи“, дрехите за черни дни, голяма част, от които просто не ни стават...

Старите филмови ленти с холивудски легенди, небрежно държащи цигара в ръка, остават точно това, което са – стари филмови ленти, пожълтяли от времето, със сбръчкана повърхност, прескачащи кадри, лош звук и светлина – като че ли самите те са пушили години наред, без да спрат. И наистина, онова, което приличаше на бунт в годините преди новия век, днес се приема за остаряла мода – от онези моди, които никога няма да се пробудят за нов живот.