„Гледаме на държавните помощи с нови очи, на общия дълг с нови очи и на бюджета на ЕС с нови очи. Това е ново време“, каза Фредериксен в отделно интервю през декември. Анализаторите приветстваха изказването ѝ като знаково за отношенията на Дания с ЕС и като потенциален клин в скандинавско-германския съюз.
„Фредериксен лично смени позицията си на 180 градуса“, казва Якоб Киркегор, анализатор в мозъчния тръст „Брюгел“.
Години наред Германия и нейните съюзници, които обичат строгите икономии, бяха фискалните лидери на Европа. Техният девиз беше прост - Никакъв общ дълг, никакви бюджетни свободи и абсолютно никакви празни чекове за Брюксел.
Дилемата в отбраната
Защо Дания се обърна
В миналото тези пестеливи държави раработиха „тясно обвързана, добре подготвена стратегия за спиране на идеи, свързани с повече разходи“, казва пред Politico правителствен служител от ЕС с опит в наблюдението на няколко бюджетни преговори.
Въпреки това мнозина смятат, че истинският тест за съдбата на пестеливите ще дойде, ако изборите в Германия донесат мнозинство за дясноцентристкия Християндемократически съюз на Фридрих Мерц
Въпреки това съюзът не е напълно мъртъв.
Заедно тази коалиция от богати северни държави - Австрия, Дания, Швеция, Финландия и Нидерландия - държеше здраво касичката на Европейския съюз, надхитряйки Южна Европа в маратонските бюджетни битки.
Но предстоящите преговори по бюджета за 2028-2034 г. обещават да бъдат „напълно различни“, според служителя, който запазва анонимност.
Но, добави тя, „ще има допълнителна група за натиск, съставена от Полша и източноевропейските страни, които ще искат по-голямо внимание към въпросите на сигурността“.
Според него това ще позволи на премиера да „увеличи максимално влиянието на Дания“ по време на преговорите за бюджета, тъй като тя може да действа като строител на мостове между различни групи държави.
Суверенитетът се превърна в нов лозунг и дори твърдолинейни фискални ястреби като Дания и Финландия са склонни да разхлабят кесията, за да засилят колективната отбрана и устойчивостта на ЕС срещу външни заплахи.
„Група от скандинавски и балтийски страни [разработва] различна визия, фокусирана върху въпроса за сигурността, която ги отличава от другите пестеливи страни като Нидерландия и Австрия“, отбелязва Еулалия Рубио, анализатор от мозъчния тръст Институт „Жак Делор“.
Въпреки това други членове на алианса не са променили мнението си. Германия и Нидерландия остават твърдо против съвместния дълг на ЕС за отбрана, което подчертава задълбочаващото се разделение в коалицията. Австрия също вероятно ще засили съпротивата си срещу дълга на ЕС, ако новият канцлер стане крайнодесният Херберт Кикъл, който е в близки отношения с Русия.
Икономистите поддържат обща позиция, когато става въпрос за обвързване на регионалното финансиране от ЕС, насочено предимно към райони с по-ниски доходи в Южна и Източна Европа, със структурни реформи, целящи да направят икономиките им по-конкурентоспособни.
Ключов знак за тази промяна беше новогодишната реч на датския министър-председател Мете Фредериксен, която смая бюджетните ветерани на ЕС, като се обяви за повече разходи за отбрана, държавна помощ и инвестиции в суверенитета на Европа. За страна, която отдавна е скептично настроена към задълбочаването на интеграцията в ЕС, думите на Фредериксен отбелязаха сеизмична промяна.
Но в единния фронт на Севера се появяват пукнатини. Войната по границите на Европа, икономическите промени и президентът на Съединените щати, който обмисля да се оттегли от НАТО, налагат преосмисляне и пестеливият алианс се разклаща точно в момента, когато ЕС се подготвя за следващото голямо бюджетно изпитание.
Правителството, ръководено от ХДС, вероятно ще се противопостави на големите разходни проекти на ЕС, независимо дали става въпрос за отбрана или за зелени инвестиции. Но ако най-голямата страна в блока промени мнението си и стане по-разточителна, нейните непокорни съюзници вероятно ще последват примера ѝ. Все още чакаме големия човек.
Притисната между руската офанзива в Украйна и президента на САЩ, който иска да отнеме Гренландия от страната ѝ, Фредериксен заложи на идеите за суверенитет на ЕС във френски стил, които Копенхаген доскоро разглеждаше като анатема, пише POLITICO, предава Profit.bg.
Рубио от Института „Жак Делор“ прогнозира, че темата ще се завърне и в предстоящите преговори за бюджета: „Не мисля, че коалициите на пестеливите срещу нетните бенефициенти [тези, които получават повече пари от ЕС, отколкото внасят] ще изчезнат.“
Това не е никак малко развитие. Фредериксен е един от най-стабилните и опитни лидери на ЕС, а страната ѝ ще поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС по-късно тази година - което дава на Копенхаген значително влияние върху дневния ред на блока.
Това, което е сигурно, е, че нахлуването на Русия в Украйна принуди северните членки на ЕС да си направят равносметка, особено по отношение на разходите за отбрана. Държави като Финландия и Естония, които са географски по-близо до конфликта, сега подкрепят съвместния дълг на ЕС за финансиране на покупките на оръжия - идея, която в миналото беше немислима за пестеливите страни.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)