ФАО: Ефективността на използването на азот трябва да се подобри, за да се намалят вредите за здравето на хората и околната среда

Азотът е основен компонент на хранителните съставки, особено на аминокиселините и протеините, необходими за растежа на растенията, животните и хората.

Замърсяването с азот е най-сериозно в Северна Америка, Западна Европа и някои азиатски страни, където торовете са широко използвани и с тях се злоупотребява от десетилетия.

В някои страни с ниски и средни доходи ограниченият достъп до торове води до изчерпване на азота, което намалява хранителните вещества в почвата и води до нейната деградация.

Следователно, устойчивото управление на азота, което се фокусира върху минимизиране на външни входящи ресурси и загуби и максимизиране на рециклирането, е по-спешно от всякога.

Ключови действия и предложения за политики

Докладът представя няколко казуса, илюстриращи продължаващите усилия за подобряване на ефективността на използване на азот по света, и предлага серия от препоръки.

Нов доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) предоставя изчерпателен преглед на използването на азот и произтичащите от това предизвикателства в хранително-вкусовите системи. Той подчертава значението, което има осигуряването на устойчива употреба, и предлага препоръки за постигане на тази цел, става известно от официалната страница на ФАО.

Благодарение на изобретяването на процеса на Хабер-Бош в началото на 20-ти век, хората са успели да превърнат нереактивния азот, изобилстващ в атмосферата (същият азот, който прави небето синьо), в полезни вещества като амоняк, който сега е често използван като тор.

Понастоящем хората добавят приблизително 150 тераграма (Tg - 150 милиона тона - бел. ред.) реактивен азот към повърхността на земята всяка година чрез селското стопанство и промишлеността. Тази сума е повече от два пъти в сравнение с прединдустриалния период. Някои експерти предполагат, че изменението на климата може да допринесе за повишаване на този процент до около 600 Tg годишно до 2100 г., което може да увеличи нивата на загуба на азот в околната среда.

Животновъдството е основният източник на азотни емисии и е отговорен за около една трета от общите азотни емисии, произведени от човешката дейност. Синтетичните торове, промяната в земеползването и емисиите на оборски тор са основните причини за замърсяването с азот в тази област.

Следователно разумното използване на азот в селското стопанство помага за предотвратяване на деградацията на почвата и изчерпването на хранителните вещества, като същевременно увеличава добивите. Обратно, прекомерната употреба влошава глобалното затопляне, влошава качеството на въздуха и водата и изчерпва стратосферния озон. Замърсяването с азот създава рискове за човешкото здраве, като увеличава честотата на респираторни и сърдечни заболявания.

"Ефективността на използване на азот отбеляза подобрения през последните години, което е окуражаващо. Въпреки това предстои да се свърши значителна работа. Този доклад предоставя подробен набор от препоръки за по-нататъшно подобряване, помагайки за намаляване на замърсяването, като същевременно насърчава околната среда и човешкото здраве", коментира Танават Тиенсин, помощник генерален директор и директор на отдела за производство и здраве на животните във ФАО.

Торовата промишленост трябва да предприеме спешни действия за намаляване на емисиите на парникови газове по време на производството на минерални азотни торове и да насърчи минимизирането на разточителните загуби по време на съхранение, транспорт и прилагане върху земята.

Националните правителства трябва да насърчават широкото използване на биологична азотна фиксация (процес, при който азотният газ от атмосферата се фиксира симбиотично в тъканите на определени растения) в местните сеитбообороти, използващи бобови култури, като соя или люцерна.

Политиките на хранително-вкусовата система трябва да насърчават използването на органични азотни торове за повишаване на устойчивостта. Те трябва също така да насърчават пространственото планиране чрез преразпределение на добитъка, намаляване на броя на добитъка в райони с висока географска концентрация и насърчаване на подходи на кръгова биоикономика.

Националните правителства, частният сектор, международните финансови институции и местните селскостопански банки трябва да интегрират устойчивото управление на азота в проекти и програми за развитие на хранително-вкусовите системи. Те трябва също така да насърчават инвестициите във високоефективни минерални торове с ниски емисии и рециклирането на органични остатъци, за да се подобри ефективността на системата, да се сведе до минимум загубата на ресурси и да се намали замърсяването на околната среда.

"Устойчивото управление на азота е от решаващо значение за постигането на целите за устойчиво развитие до 2030 г., особено тези, свързани с глада, здравето, чистата вода, устойчивото производство и потребление, действията в областта на климата и запазването на живота на сушата и под водата", посочват авторите на доклада. Те допълват, че подобряването на ефективността на използване на азот в хранително-вкусовата верига и намаляването на загубите на азот може да помогне за увеличаване на производството на храни в страните с ниски и средни доходи, като позволи повече азотни ресурси да постигнат предназначението си, да подобрят здравето чрез намаляване на вредните емисии и да защитят водните тела от замърсяване.