Повечето компании нямат разписани политики за управление на разходите, показва проучване

Какво представлява културата на управление на корпоративните разходи?

Културата на управление на корпоративните разходи е от ключово значение за стимулиране растежа на бизнеса, като нейното значение изтъкват 61 процента от финансовите директори. Въпреки това малцина от тях са постигнали правилния баланс в компанията между контрола и предоставената автономия за служителите, разкрива ново проучване на "Пейхоук" (Payhawk).

Въпреки че 85 процента от финансовите лидери разбират значението на управлението на разходите, мнозинството от тях все още нямат ясни политики, които да ръководят вземането на финансови решения. Финансовите директори посочват няколко допълнителни бариери пред определянето и прилагането на правила за управление на разходите в техните организации.

Данните показват, че макар в 41 процента от анкетираните компании културата за управление на разходите да е разписана, което се смята за ясен сигнал за нейното стратегическо значение, то само в 31 процента от случаите тази политика е официално наложена. Това подчертава разминаването между автономността, която компаниите искат да дадат на служителите си и контрола, който трябва да упражняват. Финансовите директори посочват тревогите за измами (51 на сто) и проблемите с доверието (44 на сто) като пречки пред прилагането на ефективни рамки. Резултатите от проучването подчертават необходимостта от стабилен подход за управление на разходите, който дава възможност за автономност на екипите, без да се прави компромис със сигурността, се посочва в съобщението с обобщените данни.

Изследването е осъществено през август и септември 2024 г. от независимата изследователска компания "Колман Паркс" (Coleman Parkes) и в него участват 1000 финансови директори в големи организации в България, Обединеното кралство, Франция, Германия, Нидерландия и Испания - с над 250 служители и с приходи от над 50 милиона евро.

Културата на управление на фирмените разходи включва набор от нагласи, поведение и практики, които оформят начина, по който организацията подхожда към разходите. Например някои компании дават възможност на служителите да използват корпоративни карти в рамките на определени бюджети и лимити. Това е модел, следван от 28 процента от анкетираните, насърчавайки автономността, като същевременно се запазва общият поглед върху разходите. Други налагат ясни ограничения с малки изключения. Този подход е използван от 18 на сто от организациите и отразява култура на силен контрол над разходите.

Много финансови директори се обръщат за помощ към технологиите. Така например те разчитат на цялостни решения за управление на разходите, за да получават информация в реално време, да спестяват време с автоматизирани процеси на одобрение и да подобряват видимостта и отчетността в екипите, за да дадат на служителите автономност и да изградят доверие, като същевременно намалят риска от измами.

С получените резултати от "Пейхоук" твърдят, че се хвърля светлина върху нарастващата пропаст между теория и практика, когато става въпрос за създаване на ефективна култура за управление на разходите.

Само 4 процента от финансовите директори нямат планове да развиват култура на управление на корпоративните разходи в близко бъдеще. Други 31 процента имат определена рамка, 41 процента са в процес на установяване на такава, а 25 процента възнамеряват да се фокусират върху това през следващите 12 месеца. Сред тези, които вече са установили политики, 49 на сто съобщават за подобрен финансов контрол, както и за подобряване на печалбата (41 процента) и увеличаване на отчетността (38 процента).

Те включват липса на подходящи инструменти за поддържане на видимост в реално време и контрол върху разходите; неефективни работни процеси за одобрение, водещи до забавяния и неточности в данните и съпротива срещу промени в организационните структури.

Чрез използване на усъвършенствани инструменти, заедно с добре дефинирани политики за управление на корпоративните разходи, компаниите могат да преодолеят оперативните пропуски, да отключат финансов потенциал, да спестят време и да стимулират устойчив дългосрочен растеж, посочват от "Пейхоук".