Световната геополитическа надпревара: защо Доналд Тръмп иска да присъедини Гренландия към САЩ?

А ако сложите права линия между най-източната част от Европа, например Варна и най-западната част на САЩ, например Сиатъл, е вероятно да изненадате, че тази права линия минава през Гренландия.

На площ 19 пъти колкото България живее население колкото на град Ямбол.

Ако са разпределени равномерно, на територия колкото цяла София, биха живели общо 13 души, а най-близкият човек ще е на шест километра от теб.

Малко по-късно на пресконференция новият президент на САЩ заяви, че не би могъл да изключи използването на военна сила, за да поеме контрола над Гренландия.

От руска страна комисията за Арктика се оглавява от генералният директор на „Росатом“ Алексей Лихачов, а от китайска - Лю Вей, министър на транспорта на Китай.

САЩ ще увеличат военната си готовност и наблюдение в Арктическия регион на фона на засиления китайски и руски интерес и рисковете от ускоряващите се климатични промени. Това става ясно от нов доклад на Пентагона.

Смята се, че това е една от сделките, които Си Дзипин сключва с президента на Русия Владимир Путин при визитата си в Москва през 2023 година. А пътят за пренареждане на световния ред, каквато амбиция има Китай, минава през Арктика, пише bTV.

„Направете Гренландия велика отново“, заяви синът на Доналд Тръмп пред привърженици на баща си, след като се появи изненадващо в столицата на Гренландия Нуук.

Атомните ледоразбивачи играят стратегическа роля в развитието на морския товаропоток по маршрута с дължина 5600 км покрай северното крайбрежие на Русия. В момента се осъществява мащабна програма за разширяване на флота ледоразбивачи с ядрени двигатели.

В интервю за германския вестник Welt am Sonntag вече бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг посочи, че Арктика е от „голямо стратегическо значение“, а Русия е засилила дейностите в богатия на ресурси регион, като е отворила отново бази от ерата на СССР и „разполага и изпитва нови модерни оръжия там като хиперзвукови ракети“.

Глобалното затопляне прави водите годни за плаване на търговски кораби във все по-голяма част от годината. Китайските стоки биха пътували значително по-бързо, ако преминат по пътя, който Китай вече нарича „ледения път на коприната“ без да се притесняват от мусоните в Индийския океан, въоръжените пирати или таксите през Суецкия или Панамския канал.

Ледоразбивачът „Чукотка“ - петият нов кораб по проекта – бе спуснат на вода в Балтийската корабостроителница в началото на ноември. Той е оборудван с два реактора и може да преодолява лед с дебелина три метра. Очаква се да влезе в експлоатация през 2026 година.

На фона на тази китайско-руска политика за контрол на Арктика в играта влиза Доналд Тръмп. При Тръмп САЩ ясно заявяват волята си да дадат отпор на руско-китайската агресивност към територията. И причината за ключовата роля на Арктика далече не се изчерпва с търговията.

Осем са страните членки на Арктическия съвет (САЩ, Русия, Канада, Норвегия, Дания, Швеция, Финландия и Исландия). За огромно неудоволствие на Вашингтон, тази територия поражда все по-големи апетити и в Китай, който е със статут на наблюдател в Съвета, но се представя като „почти арктическа страна“.

От документа става ясно, че Китай е „единственият стратегически конкурент с волята и все повече със средствата да пренареди международния ред“. Без да има достъп до Арктика, Китай вече е сложил ръка върху стратегическия път чрез руската зависимост от Пекин. А растящото противопоставяне на двете световни суперсили Китай и САЩ се пренася и в ледовете на Арктика.

През юни миналата година на Петербургския международен икономически форум китайският бизнес и „Росатом“ подписаха писмо за намерения за създаване на общо предприятие за корабостроителство и целогодишна контейнерна линия. Китайските корабни компании почти са удвоили броя на плаванията по Северния морски път само през 2024 година.