Я, колко много опозиция!

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg

Крайно време е.

Мисля, че политиците, които работят само за собствения си келепир и забравят за интересите на своите избиратели, независимо дали са на власт или в опозиция, показват на хората само задните си части.

Ние, българските поданици, се нагледахме на твърде много задн@ци в политиката и е крайно време вече да дойдат онези с лицата.

Опозиционните политически групи по същество би трябвало да се противопоставят на управляващото „тяло”. Да, ама у нас те се дерат и помежду си.

Уважавани анализатори предвиждат, че политикът Делян Пеевски, поради своя твърд характер, решителност и целеустременост, ще успее да лидира опозицията.

Доскоро всяка партия на родния политически небосклон се зовеше и самоопределяше като опозиция. Неясно на кого, тъй като нямаше власт - редовно правителство и мнозинство от партиите, по волята на гласувалите българи. Избирателите пределно ясно заявиха на серия от избори, че лозунгът от соца „вся власть советом” вече е само спомен от миналото и монолитно, еднопартийно управление няма и скоро няма да има. След дълги „родилни” мъки, от вчера вече имаме 3+ партийно управление и мнооого разнолика опозиция в лицето на Възраждане, ППДБ, ДПС-НН и Меч.

Надали може да се съзре и грам градивност примерно между ДПС-НН и ППДБ- които опасват санитарни кордони, чертаят червени линии покрай партията на Делян Пеевски. Същевременно ненавиждат и Възраждане и високомерно ги наричат „копейки”, а с лидера на Меч Радостин Василев яростно се изпокараха преди година, когато той ги омаскари с огласяване на нелицеприятни записи от позорящи ги разговори. Спокойно може да се обобщи, че всеки е срещу всички и всички са срещу всеки в средите на родната опозиция

Очертава се да гледаме интересни сблъсъци - от една страна ще текат „боеве” на всички партии извън властта срещу управлението в държавата и мнозинството в парламента на ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ, ИТН и с подкрепата на ДПС-ДПС. От друга страна, ще ни „забавляват” постоянните дърляния, обиди и замервания с какво ли не между партиите, които не са на власт. Това може дори да допринесе за цял мандат на сформираното ново правителство. Плюс факта, че Росен Желязков е много добър пример за водач, за шеф, тъй като освен неоспоримите му професионални качества, е възпитан, толерантен и умее да слуша, да разговаря и да обединява хората, без да демонстрира личните си пристрастия. Трябва да признаем кадровият майсторлък на лидера на ГЕРБ в подбора на състава на партията в кабинета, както и на останалите. Дали това е за добро или не, само времето ще покаже.

Уважавам опозиционното мислене и поведение и признавам, че съм предразположена към това да съм опозиция на всяка следваща власт. Може би, защото съм от поколението, което бе закърмено в занаята с думите на Щастливеца- Алеко Константинов, че журналистика /вестници/, която е с лице към властта, е със задни части към читателите си!

а няма да ги праща в „кръглото чекмедже”, както това се е случвало много пъти в годините назад. Не една и две добри идеи, внасяни от организациите в опозиция, прашасват и пропадат нейде, защото са били отхвърлени от управляващите, поради теснопартийни и котерийни интереси. Нагледали сме се с колеги на такава порочна практика през годините. Петимни сме вече да видим нов стил и тертипи в управлението. На новите е редно да им се дадат полагащите им се 100 дни толеранс, но надали – някои ги подбраха с тоягите още от първия ден.