Проф. Владимир Чуков за novini.bg: Френско-африкански словесни престрелки в сянката на терористите от ИДИЛ

Анализ пред novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.

В тази светлина на годишната среща на френските посланици в Париж

В свое видеообръщение през ноември 2024 г. говорителят на джихадистите Абу Худейфа ал Ансари отбеляза, че формацията провежда ежедневни операции в Конго, Мозамбик, Нигер, Нигерия, Сомалия и други страни от черния континент. В друг клип, излъчен през декември 2024 г. се вижда атака от 12 терористи срещу военна база на територията на провинция Понтланд, Североизточна Сомалия. Поставен е акцент върху разнородните националности на джихадистите – Йемен, Мароко, Саудитска Арабия, Тунис, Танзания, Етиопия и Либия, което дава представа за обхвата на влиянието на ИДИЛ.

В своята реторика лидерите на двете страни се сблъскаха, използвайки аргументи от две различни исторически епохи. Всичко това стана на фона на решението през ноември 2024 г. на правителството на Сенегал да закрие съществуването на френската военна база на своя територия, а това на Чад – да преустанови всички договори за военна взаимопомощ с Франция.

За съжаление, поводът за излъченото през март 2024 г. видео на Абу Ходейфа ал Ансари е 10 години /по лунния календар/ от известната реч на ликвидирания главатар на ИДИЛ Абу Бакър ал Багдади в Голямата джамия в Мосул. Тогава последният обяви създаването на неговия халифат. В обръщението на ал Ансари откровено се заявява, че неговата организация не е победена и ще продължи с битката. Всичко това показва, че претенциите на някои експерти /особено турски, в светлината на активизираната битка срещу прокюрдските СДС след падането на режима на Башар Асад/, че ИДИЛ вече не съществува е теза, която трябва да бъде поставена под съмнение.

Отговорът на чадския министър на външните работи Абдулрахман Каламалла не закъсня. По държавната телевизия той заяви, че изразява дълбока загриженост за казаното от Макрон, тъй като то е израз на дълбока пренебрежителност към африканците и африканския народ.

Повечето от тях са направени с личните телефони на джихадистите. Очевидно се търси провокиране на емоционална реакция и съжаление при вида на проявата на терористите, които се предадоха на бойците на настъпващите прокюрдски Сирийски демократични сили. Широко е отразено емоционалното изказване на саудитеца Султан аш Шамари, който говори за обсадения и бомбардиран Багуз /последния град, останал под контрола на ИДИЛ/. Прави впечатление и застъпеното в множество клипчета стихотворение на друг саудитец Нимр ад Дияби, който в лирична форма описва ситуацията в този град. „Преживяхме всички нощи на глад и обсада“, казва той в рими в желанието да бъде възприеман като герой в погледа на онези, които гледат клипа.

Понастоящем основният канал за разпространение на посланията е Тик-ток, за сметка на фейсбук, Екс и инстаграм. Заради слабия контрол и широкото разпространение в цял свят там се отразяват срещи и дискусии между съмишленици и дори с такива, които не са съгласни с идеите на ИДИЛ. Нещо повече, преди се застъпваше повече статистика и отразяване на терористичните актове. Сега акцентът, чудесно реализиран от техническите възможности на китайската социална медия, е насочен към популяризирането на трудните моменти от съществуването на радикалната организация. Възпроизвеждат се битки, проведени през 2018 - 2019 г., както и се излъчват военни химни.

Премиерът на Сенегал Осман Сонко бе още по-директен. Осъждайки изявлението на Макрон той започна да „жонглира“ с логиката на френския държавен глава за липсващата африканска благодарност. Сенегалският политик заяви, че „ако не беше приносът на африканските войници през Втората световна война за освобождаването на Франция от нацистка окупация, днешна Франция все още можеше да бъде Германия“. Сонко продължи: „Франция няма нито капацитета, нито легитимността да гарантира сигурността и суверенитета на Африка. Напротив, тя често е допринасяла за дестабилизирането на някои африкански държави като Либия, което е довело до сериозни последици в областта на стабилността и сигурността.“

След оттеглянето на Франция от региона /което от Париж се възприема като експулсиране/ там се отваря голям политически вакуум, който частично е запълнен от Русия /Африканския контингент, заменил разпуснатия Вагнер/, ОАЕ, Катар /чрез финансови инжекции за различни групировки/, но най-вече от... ИДИЛ. В последната статия в нейния вестник „Ан Наба“ терористичната организация директно заяви, че без да се оттегля от Сирия /над 700 терористични акта само за 2024 г./ премества своята основна база от двете арабски страни във въпросния африкански регион.

Според него този факт Франция никога не е признала. Каламалла добави: „По време на 60-те години френско присъствие в Африка приносът на Франция бе често ограничен до нейните собствени стратегически интереси, без реално трайно въздействие върху развитието на чадския народ.“

Той категорично констатира, че военната интервенция на Франция през 2013 г. е била правилен политически ход. Според него, ако това не се е било случило, то тогава нито един от настоящите африкански лидери нямаше да управлява сега своята страна. В края на своето встъпление Макрон декларира, че „африканците не са казали дори едно „благодаря“, но то ще дойде с времето.“