Бюджетната комисия одобри на заседанието си Законопроект за ратифициране на финансовия договор между България и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за финансиране на проект "България - съфинансиране по Фондовете на ЕС 2021 - 2027 (СПЗ)". "За" гласуваха 18 депутати, против нямаше, "въздържали се" - 3.
В момента бюджетната комисия разглежда на второ четене Законопроекта за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г., внесен от Министерския съвет.
Комисията по бюджет и финанси не прие предложените промени в новия Закон за Българската народна банка, внесени от Министерския съвет, съобщава БТА.
В подкрепа на законопроекта гласуваха петима депутати от комисията, против нямаше, въздържаха се 15.
Според европейските институции този риск би бил достатъчно смекчен само с изискването управителят или подуправителят да подадат оставка при назначаването им за служебен премиер, обясни Петкова.
В началото на заседанието депутатите от комисията не приеха предложението, направено от "ДПС-Ново начало", представено от Йордан Цонев, за включване на нова точка в дневния ред днес за разглеждане на внесените от тях промени в Закона за ДДС, касаещи ДДС ставката за хляба и ресторантьорския бранш.
Министър Петкова обясни при представянето на законопроекта, че финансовият договор е свързан с отпускане на страната ни на структурен програмен заем от ЕИБ в размер 250 млн. евро. Средствата от заема ще постъпят в централния бюджет и са предназначени за покриване на националния принос по проектите, изпълнявани по оперативни програми през програмния период 2021-2027 г. В обхвата на заема са включени програмите "Транспортна свързаност", "Околна среда", "Развитие на регионите", "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" и "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация". Това е третият структурен програмен заем, който ЕИБ предоставя с цел подкрепа на правителството на България при усвояването на средствата от фондовете на ЕС.
От ПГ на "Продължаваме Промяната-Демократична България" изразиха подкрепа за предложения законопроект, а от ПГ на "ДПС-Ново начало" изразиха несъгласие с него, като по думите на Йордан Цонев причините са много. Чл. 99, ал. 5 от Конституцията предвижда определени действия и със закон да бъдат отменяни тези действия или поставяни под условие, смятаме, че не е редно. Практиката досега показа и че без закон управителят или подуправителите могат да откажат, посочи той. Този текст е излишен, а и влиза в колизия в някаква степен с Конституцията, добави Цонев.
Постигането на пълна правна конвергенция с европейските изисквания за независимост на централната банка е условие за правната интеграция на БНБ в евросистемата при въвеждането на еврото като официална парична единица на България, както и за ефективното изпълнение на нейните цели и задачи, отбеляза служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова при представянето на законопроекта.
Сключването на финансовия договор е предвидено в текст от Закона за държавния бюджет на България за 2024 г., се отбелязва в мотивите към законопроекта. Документът е подписан за ЕИБ на 9 декември 2024 г. в Люксембург и за България на 12 декември 2024 г. в София.
Тя обясни още, че предложените промени в новия закон за БНБ, които влизат в сила от датата на приемане на еврото в България, предвиждат, че в случай че управителят или подуправител на БНБ е съгласен да бъде назначен за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията, той подава оставка от заеманата от него позиция в централната банка. Петкова посочи, че предложените промени са съгласувани с ЕК и с ЕЦБ, които са изразили своите положителни становища.
Тя посочи, че публикуваните през юни 2024 г. конвергентни доклади на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК), в които се разглежда съвместимостта на националното законодателство с текстове от Договора за функционирането на ЕС, както и с Устава на европейската система на централните банки и ЕЦБ, констатират, че евентуалното назначаване на управителя или подуправител на БНБ за служебен премиер по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията на България, изискващо прекъсване на техния мандат, излага на риск независимото упражняване на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, възложени на централната банка.
В законопроекта е записано, че в случай че управителят или подуправител на БНБ е изразил изрично съгласие да бъде назначен за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията, той подава оставка от заеманета от него позиция в централната банка. Посочено е също, че управителят или подуправител има правото да откаже да бъде назначен за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)