Протестите заради високите цени на тока се отлагат - засега, Васил Велев посочи, че кодът от "червен", преминава в "жълт"

„Ако бизнесът не беше предприел мерки да се организираме да излезем заедно заради покачването на цените, то тогава нашите организации и структури, освен във ВиК, освен в болниците и подобни места, щяха да излязат и много други служители, които щяха да бъдат засегнати. Всички искаме екология и да сме модерни и зелени“, заяви Марио Нинов от КТ „Подкрепа“.

„С приемането на този компенсаторен механизъм няма да се решат всички проблеми на енергетиката и бизнеса. Това е мярка, която стабилизира икономиката и създава предвидимост. Има доста други стъпки, които редовно правителство трябва да предприеме. Темата за дългосрочните договори, които са жизненоважни за сегмента на енергоемките предприятия. Програми за финансиране на енергийна ефективност на сгради, машинни съоръжения, инвестиции в интелигентни енергийни мрежи. Всички тези въпроси трябва да намерят подкрепа от страна на държавата. Бизнесът да бъде насърчен също да участва с финансиране, за да може устойчивостта, която целим в енергетиката, да се случи, за да може в един момент да няма необходимост от подобни компенсаторни механизми“, обясни на свой ред Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата.

„Тази материя трябва да се уреди трайно в Закона за енергетиката така, че с изтичането на годината действието да не се прекратява и да гарантира сигурност на производителите и като цяло на небитовите потребители в средносрочен план. Призоваваме членовете ни да не вдигат цените и да продължават да калкулират цените на 180 лв. таван. Призоваваме ги да не спират работа, а тези, които са спрели, да започнат, ако причината е била свръхвисоката цена на енергията и липсата на компенсации“, отправи апел той.

„Това следва да се случи оттук-нататък, след като получат компенсациите си. Искаме да стабилизираме увеличението на доходите и насърчаването на колективното трудово договаряне. В синдикалните среди се изрази висока тревога относно увеличението на цената на електроенергията за бита от началото на януари с 8,4%. Това води до невъзможност на енергийно бедните да посрещат разходите си. КНСБ ще поиска незабавни мерки за компенсиране на енергийно бедните хора – това са тези с доход под 848 лв. месечно за 2025 г. Това е 35% от населението или над 1 милион и 920 000 души в България.

"Това ще даде възможност на икономическите оператори да прогнозират цените си за дълъг период от време инвестират в производствата си така, че да има допълнителна добавена стойност от забавянето на растежа на цените на стоките и услугите. Инфлацията намалява, надяваме се да изпълним и последния Маастрихтски критерии за членството ни в еврозоната", добави Митрев.

На 15-ти януари няма да има протест. Кодът от „червен“, ако използваме сигнатурата на валежите, прескачаме „оранжево“, отива в жълто. Не е в „зелено“, защото програмата все още не е факт, въпреки че имаме уверение, че това ще се случи. Това е и причината, поради която отлагаме протеста. Няма, обаче, трайно уреждане на проблема така, че да не се стига до такива инфарктни ситуации и предприятия да спират работа. Това обясни на брифинг в БТА председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

Председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара - Добри Митрев, заяви, че остават в готовност, при липса на трайно решение, да отстояват интересите на всички 600 000 небитови потребители. "Сред тях не са само големите, средните, малките и микропредприятията. Сред тях са общините, болниците, училищата, детските градини, молитвените домове, висшите училища – всички с партида на небитов потребител", обясни той.

Той обясни, че компенсациите за бизнеса не идват от бюджета и не представляват помощи. "Не са от бюджета, защото цената на микса, тази, която би била, ако пазарът ни е като този в САЩ, е много под 180. Тоест, ни се връща част от надвзетото. Даже не всичко, което ни е надвзето. Затова не са помощи, не са и от бюджета. На бизнеса и на небитовите потребители са им надвзети 10 милиарда и са им възстановени 6. Останалите 4 са си ги разделили енергетиката и бюджета. От тях започнаха да се финансират частично някои нови проекти", допълни председателят на АИКБ.