Ще стане ли България нетен вносител на ток?

Какво очаква той да се случи през 2025 г.?

Какво се случи конкретно през 2024 г.?

Днес това положение все по-често се заема от Гърция, благодарение основно на нейните 6 GW инсталирани мощности газови централи, подкрепени от време на време от много вятърни и слънчеви паркове и от въглищните им ТЕЦ.

Лошото е, че износът все по-често се концентрира в слънчевите часове на деня, когато всички новоизградени фотоволтаици работят и цените са ниски, а вносът се реализира най-вече във вечерните пикови часове, когато цените са изключително високи.

Големите ВЕЦ на НЕК работеха относително нормално до средата на лятото, но сушата ги принуди да намалят производството. От октомври насам те пазят водата си за зимата. ПАВЕЦ „Чаира“ започна да работи с една турбина едва в средата на декември. Вероятно още една ще тръгне през 2025 г., но за другите две изгледите не са добри – на последния търг за поправката им не се яви нито един кандидат.

Изминалата 2024 г. ще се запомни като най-слабата година в модерната история на българската енергетика. Общото потребление на първична енергия в страната вероятно ще падне под 700 PJ (петаджаула), което е по-малко дори в сравнение с ковидната 2020 г. и представлява около 50% от отчетеното през 1988 г. Потреблението на електроенергия за първи път ще падне под 36 TWh, а производството ще остане под 37 TWh, тоест ще завършим с по-малко от 1 TWh нетен износ.

АЕЦ „Козлодуй“ започна да зарежда с неруско гориво и направи извънреден ремонт в началото на лятото, който доведе до отлагане на зареждането на единия блок през есента с почти месец. През ноември България подписа договор за изграждане на нови мощности на АЕЦ „Козлодуй“. Предстои да видим дали и този проект няма да свърши като АЕЦ „Белене“.

Въпреки всичко гореописано, най-сигурните прогнози за 2025 г. си остават рестартирането на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ от януари, както и постоянното високо производство на „ТЕЦ Марица-изток 2“ през зимата и минималната є работа през пролет­та и лятото. Ниското индустриално потребление и канибализацията на фотоволтаиците практически гарантират нулеви или даже отрицателни цени на пазара „Ден напред“ през всеки слънчев ден след февруари. Цените на газа ще продължат да флуктуират, а цените на тока за домакинствата ще скачат на всяка половин година.

Най-знаковото събитие в енергетиката ни за 2024 г. за мен е странната история на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“. Дългосрочният договор за изкупуване на електроенергията є изтече през февруари. В следващите дни централата спря котлите и освободи около една трета от персонала. До лятото така и не се намери някакво работещо решение и масовите сък­ращения продължиха. Тогава настъпи юлската жега, която причини енергийна криза в цяла Югоизточна Европа. Цените, особено във времевия диапазон 19–22 ч., излетяха в небесата. Наличният персонал, още в предизвестие, веднага бе впрегнат и централата заработи с 50% от мощността си. Жегите обаче отминаха, цените се усмириха и продукцията на ТЕЦ-а отново стана непродаваема, поради голямата тежест на въглеродните квоти в себестойността є. Останаха само около 10% от персонала, които могат да поддържат централата в консервирано състояние, но няма как да реагират и да запалят котлите в относително спешен порядък, ако се наложи. Обаче още през ноември стана ясно, че без нея България рискува да стигне до недостиг на ток през зимата, и правителството буквално принуди собственика да я върне в оперативен режим за януари 2025 г.

Най-стабилно е потреблението на петрол и съответните горива, което вече формира около 30% от потреблението на първична енергия в страната. Другото стабилно перо е изгарянето на дървесина за отопление, което дава основната „зелена“ част от енергийния ни микс. И двете се дължат основно на домакинствата, пише Боян Рашев в статия за Forbes Bulgaria, която е част от рубриката на медията “Икономиката на България през 2025”.

Последното може да се промени само ако изборите в Германия през февруари доведат до създаване на силно дясно правителство, което да вкара малко разум в енергийните и климатичните политики не само там, а в целия Европейски съюз. Това е единственият път към връщане на конкурентоспособността както на нашата, така и на европейската икономика.

Потреблението и цените през първата половина на годината падаха непрекъснато като в периода март–юни видяхме и първите случаи на нулеви и отрицателни цени на тока – пряк резултат от канибализацията на фотоволтаичните централи. Днес в България вече работят около 4 GW слънчеви панели, които гарантирано свалят цените, докато има слънце, и ги качват, докато няма. Въглищните ТЕЦ работеха на абсолютния минимум, а правителството трябваше да вкара „ТЕЦ Марица-изток 2“ в регулирания микс, за да запази функционирането на мините и на централата.

Предприятията и домакинствата ще инвестират все повече в енергийна ефективност, електромобили, климатици, термопомпи, соларни панели. Ще се появят нови фотоволтаични и вятърни паркове и батерии. ТЕЦ AES Гълъбово ще напредва с проектите си за преминаване от въглища към отпадъци и солна батерия, но дали реално ще се случат, напълно зависи от наличието на големи грантове. Големите енергийноинтензивни индустрии ще продължават да опитват да заменят въглищата и газа с биомаса, отпадъци и дори с идеи за малки модулни ядрени реактори. Политиците ще продължат да говорят за „енергиен преход“ и нови ПАВЕЦ, а „Мини Марица-изток“ и „Топлофикация София“ ще продължат да трупат огромни загуби.

През 2024 г. станахме свидетели на разрушаването на индустриалното потребление на енергия – от месец януари 2023 г. страната ни се намира в индустриална рецесия с постоянен спад на индустриалното производство. За българската индустрия е истински ад да се планира производствена програма и графици, при положение че има такива огромни дневни и сезонни колебания в цените на електроенергията. Още по-зле е положението с природния газ, чиито цени са напълно подвластни на геополитиката – съответно потреблението продължава да намалява и вече е около 2.5 пъти по-ниско в сравнение с 1988 г. В този ред на мисли „Топлофикация София“ вече дължи над 1.5 милиарда лева и продължава да затъва финансово, но никой не може да си позволи спирането є, защото електроенергийната система не може да замени такава голям отоплителна мощност.