Глобалният петролен износ отбеляза спад през 2024 г. за пръв път от Covid-пандемията

В същото време по-студеното време в САЩ и Европа увеличи търсенето на мазут за отопление, което допълнително подкрепи петролните цени.

Спадът през 2024 г. пък беше в резултат на слаб растеж на търсенето и промените в рафинериите и тръбопроводите, което промени и търговските пътища, показват данните за корабоплаването, цитирани от Ройтерс.

Обемът на глобалния износ на суров петрол през 2024 г. е намалял с 2% до 41,68 млн. барела на ден - първи спад след пандемията от Covid-19 в периода 2020-2021 г., когато петролният експорт се сви до под 40 млн. барела на ден на фона на срив в търсенето заради коронавирусната пандемия.

Вносът на петрол в Китай спадна през миналата година с около 3% с оглед на все повече електрическите и хибридни автомобили и нарастващото използване на втечнен природен газ в тежкотоварните превози. В Европа по-ниският капацитет за рафиниране и правителствените мандати за намаляване на въглеродните емисии пък доведоха до понижение на вноса на суров петрол с около 1%.

Глобалните потоци от суров петрол бяха "разклатени" за втора година от войните в Украйна и Близкия изток, като танкерните доставки бяха пренасочвани, а доставчиците и купувачите бяха разделени по региони. Износът на петрол от Близкия изток за Европа намаля, а повече петрол от САЩ и Южна Америка отиде в Европа. Руският петрол, който преди отиваше Европа, пък беше пренасочен към Индия и Китай.

Към 15.00 часа българско време фючърсите на петрол Брент поскъпват в рамките на деня с 0,8% обратно към 77,00 долара за барел, а тези на американския лек суров петрол WTI - с 0,75% обратно над 74 долара за барел, след като в началото на седмицата поскъпнаха за кратко съответно към 77,50 и към 75,00 долара за барел за пръв път от средата на октомври 2024 г.

Междувременно петролът поскъпва през днешната търговия, заличавайки част от вчерашното поевтиняване от близо тримесечни ценови върхове, с оглед на опасения за по-ограничени руски и ирански петролни доставки поради ескалиращите западни санкции.

Очаква се пред 2025 г. доставчиците да продължат да се борят с намаляващото търсене на гориво в големите потребителски центрове като Китай. Освен това повече страни ще използват по-малко петрол и повече газ, докато възобновяемата енергия ще продължи да нараства.

Пазарните участници и търговци са в очакване на повече икономически данни тази седмица, като доклада за неселскостопанската работна заетост в САЩ през декември (в петък), който може да даде насоки относно лихвената политика на Фед на САЩ и респективно на перспективите за петролното търсене.

Поскъпването на "черното злато" обаче изглежда ограничено от оповестени днес данни за ускоряване на инфлацията в еврозоната в края на 2024 г., което може да постави на изпитание настоящата политика на ЕЦБ за намаляване на лихвите в подкрепа на слабото европейско икономическо представяне.

Притесненията относно ограниченото предлагане повишиха търсенето на петрол от Близкия изток, което беше отразено и в решението на Саудитска Арабия да повиши цените на петрола за Азия през февруари - първо увеличение на цените от три месеца насам.

Промяната в петролните потоци "създава опортюнистични съюзи", отбеляза Ади Имсирович, енергиен консултант и бивш търговец на петрол, цитирайки по-близките отношения между Русия и Индия, Китай и Иран, които доведоха до промени в петролната търговия.

Тези промени станаха по-изразителни, тъй като петролни рафинерии в Европа бяха затворени на фона на продължаващите атаки срещу корабоплаването в Червено море. Износът на суров петрол от Близкия изток за Европа се срина през 2024 г. с 22%, показват данните за проследяване на кораби от изследователската компания Kpler.