Някога един ден на Земята е бил дълъг само 19 часа

Изследователи от Китайската академия на науките и университета Къртин изследват тази аномалия с помощта на усъвършенствана циклостратиграфия, която анализира седиментните слоеве за климатични модели, причинени от астрономически събития.

Откритието хвърля светлина върху динамичната история на Земята, като подчертава сложното взаимодействие между нейната атмосфера, небесните влияния и еволюцията на живота.

Това забавяне се дължи най-вече на Луната, която се е образувала преди 4,5 млрд. години и постоянно се отдалечава от Земята, намалявайки гравитационното ѝ влияние и предизвиквайки по-дълги дни.

24-часовото денонощие на Земята е сравнително скорошно развитие от геоложка гледна точка. В мезозойската ера, преди около 66 милиона години, денят е продължавал 23 часа. Преди 1,4 милиарда години Земята се е въртяла толкова бързо, че денят е бил дълъг само 18 часа и 41 минути.

Днес въртенето на Земята вече не е застинало и дните бавно се удължават с 0,000015 секунди годишно. Този темп е толкова постепенен, че от 1200 г. пр.н.е. насам земният ден се е увеличил само с 0,047 секунди, което прави всяко значително въздействие далеч извън човешките мащаби.

Екипът открива, че атмосферните приливи и отливи, засилени от промените в слънчевата радиация и състава на земната атмосфера, са неутрализирали гравитационното въздействие на Луната. Според Уве Киршер от университета Къртин този баланс на силите е предизвикал „приливен резонанс“, който ефективно е замразил продължителността на деня на Земята, пише hicomm.bg.

Моментът на тази пауза съвпада с Голямото окислително събитие - временно повишаване на кислорода в атмосферата, което е довело до образуването на озонов слой. Тази промяна в атмосферата вероятно е засилила слънчевите атмосферни приливи, допринасяйки за стабилизирането на продължителността на деня.