НАСА наблюдава огромна, нарастваща аномалия в магнитното поле на Земята

„Наблюдаваната Южноатлантическата аномалия може да се тълкува и като следствие от отслабването на доминиращото положение на диполното поле в региона“, заяви геофизикът и математик от НАСА Годард Уейджиа Куанг през 2020 г.

„По-конкретно, локализирано поле с обърната полярност нараства силно в региона на Южноатлантическата аномалия, като по този начин интензитетът на полето става много слаб, по-слаб от този на околните региони.“

НАСА наблюдава странна аномалия в магнитното поле на Земята: гигантска област с по-нисък интензитет на магнитното поле в небето над планетата, простираща се между Южна Америка и Югозападна Африка.

Например, едно проучване, ръководено от хелиофизика на НАСА Ашли Грийли през 2016 г., разкрива, че Южноатлантическата аномалия бавно се отдалечава, което е потвърдено от последващо проследяване от CubeSats в изследване, публикувано през 2021 г.

Спътниците и космическите апарати на космическата агенция са особено уязвими от отслабването на силата на магнитното поле в рамките на аномалията и от произтичащото от това излагане на заредени частици от Слънцето.

Това огромно, развиващо се явление, наречено Южноатлантическа аномалия, от години интригува и тревожи учените, и може би не повече от изследователите на НАСА.

„Магнитното поле всъщност е суперпозиция на полета от много източници на ток“, обяснява през 2020 г. геофизикът Тери Сабака от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА в Грийнбелт, щата Мериленд.

По време на тези срещи намалената интензивност на магнитното поле вътре в аномалията означава, че технологичните системи на борда на спътниците могат да се свържат на късо и да се повредят, ако бъдат ударени от високоенергийни протони, идващи от Слънцето, пише hicomm.com.

Смята се, че огромен резервоар от плътни скали, наречен Африканска голяма провинция с ниска скорост на срязване, разположен на около 2900 км под африканския континент, нарушава генерирането на полето, което води до драматичното отслабване - което се подпомага от наклона на магнитната ос на планетата.

Тези случайни удари обикновено водят само до смущения на ниско ниво, но крият риск от значителна загуба на данни или дори от трайно увреждане на ключови компоненти - заплахи, които задължават операторите на спътници редовно да изключват системите на космическите апарати, преди те да навлязат в зоната на аномалиите.

Южноатлантическата аномалия обаче не просто се движи. Още по-забележително е, че явлението изглежда е в процес на разделяне на две, като през 2020 г. изследователите откриват, че Южноатлантическата аномалия изглежда се разделя на две отделни клетки, всяка от които представлява отделен център с минимален магнитен интензитет в рамките на по-голямата аномалия. Ако е така, това би могло да означава, че южноатлантическата аномалия не е спусък или предвестник на преобръщането на магнитното поле на цялата планета - нещо, което действително се случва, ако не за стотици хиляди години наведнъж.