Доц. Ат. Мангъров за novini.bg: Съвременният свят страда от тотална имунна недостатъчност

- В каква степен политиците носят отговорност за състоянието на здравеопазването у нас?

- Вие защо решихте да се включите в политиката и бяхте включен в листите на някои партии на предишни избори?

- Възможно ли е пак да ни затворят по домовете заради някаква зараза?

- Доц. Мангъров, каква диагноза бихте поставил на все по-заразно болния свят, в който живеем последните години?

- Защо тук лекарствата са по-скъпи отколкото в Гърция и Турция и нашите хора си ги пазаруват от комшиите?

- Има ли бум сега на вирусни и респираторни заболявания? Много се оплакват и казват, че по-дълго време боледуват…

- Какво добро се случи в сферата на здравеопазването през 2024 година?

- Продължава ли изтичането на здравни специалисти зад граница и ако да, защо?

- Винаги е възможно, зависи от изхода на войната и икономическото състояние на държавите. За да бъдат държани под контрол и да не се бунтуват хората, е възможно пак да ги заплашват със страховете за здравето им.

- Виновни са, защото

- Някои лекарства тук са по-скъпи, а други са по-евтини, но вторите ги няма. Евтините ги реекспортират в Европа, където ги продават по-скъпо – казват, че било законно.

- Съвременният свят страда от тотална имунна недостатъчност. Явно

Държавите вместо да градят, да създават, водят войни. Ние тук пък си седим и чакаме да видим какво ще се случи и как нашите управници ще се наместят по възможно най-удобен за тях начин.

- В нашата сфера и тази година беше като миналата и вероятно каквато ще е и следващата. Доброто е, че ковид истерията взе да отзвучава, макар че комай е рано да се прави равносметка. То и никой тук не е узрял още за такава равносметка. За 2024 г. бюджетът за НЗОК беше 8 милиарда и 200 милиона лева, които бяха похарчени до стотинка, а за идната година ще е

- Да, продължава. Винаги съм казвал, че тук липсва разделителна линия между заплащането на медицинския труд и стойността на лечението. В момента заплащането на медицинския труд е функция на преминалите през съответното здравно заведение болни. Това води до големи разходи и както се вижда неадекватно заплащане на труда. Затова лекари и сестри учат тук, а после бягат навън.

- Защото смятам, че човек не бива да е безучастен към обществото, в което живее, да стои отстрани и да не прави нищо. Но се оказа, че няма нужда от мен там, съдейки по неизбираемото място, на което ме бяха поставили. Това не ме обижда – приемам го, този факт е абсолютно показателен.

- Мисля, че хората взеха да се вторачват много в себе си. Страхът, който им беше насаждан близо 3 години по време на пандемията, все още държи яко някои, които са по-хипохондрично настроени. Мнозина изпитват неудържимо желание да пият лекарства и да се изследват. Важно е все пак да са наясно, че пиенето на лекарства не означава непременно лечение – просто е пиене на илачи, това е. Иначе вирусите са такива, каквито са, но хората се бъгнаха.

Доц. Атанас Мангъров е началник на Детската клиника в СБАЛИПБ „Проф. Ив.Киров” – София /Специализирана болница по инфекциозни и паразитни болести/. И приятели, и зложелатели казват за него, че е един от най-добрите специалисти в своята област.

На болниците, както споменах, се плаща за преминал пациент от там – „парите следват пациента”. Все едно на пожарникарите да се плаща за загасен пожар. Нали се сещате какво ще трябва да правят огнеборците? Ами ще палят кофите за отпадъци. А от здравните статистики, които се изготвят излиза, че всеки българин е лежал поне 1 ден в болница през годината. Намирам това за абсурдно. В НЗОК се върти най-големият бизнес за страната. Същевременно продължаваме да сме най-болнавата нация и няма профилактика, докато касата плаща за лечение, но не и за профилактика. У нас на докторите се плаща за болни, не за здрави хора. Реформи и промени в здравната сфера не се правят, защото не са изгодни за онези, които участват в най-големият бизнес у нас – този в здравеопазването. Още нещо, хората си плащат здравни вноски, а парите им попадат в ръцете и на частни болници и когато им се наложи да се лекуват, те си плащат отново, въпреки здравните вноски. Порочни са и поръчките за снабдяване с медикаменти – оказва се, че някои частни болници плащат по-евтино за лекарства и препарати от обществените, което издава наличието на много търговски интереси в здравеопазването.