2025 г. предвещава трудно оцеляване за бизнеса на фона на политическа нестабилност и външнополитически предизвикателства

"Да нямаме бюджет – това ли искаме?" – попита синдикалният лидер Пламен Димитров.

Обсъждането и гласуването на най-важният финансов закон в държавата, а именно "Бюджет 2025", беше отложено в Парламента за догодина. "Ако до 19 януари нямаме приет бюджет, то тогава всичко спира в държавата. И училища, и болници, и служби, всичко, което се финансира от бюджета на държавата" – прогнозираха преди седмица от КНСБ.

Държавата ще функционира нормално и без приет бюджет и размерът на основните плащания ще се запази, както и финансовата стабилност на държавата, но има риск от непредвидимост за икономическата среда – това изтъкват специалистите от Института за пазарна икономика. "Все пак малко вероятно е да се случи този негативен сценарий, който чертаят синдикатите. Но протестите, които се появиха в различни сектори, са заради недоволство от начина, по който държавата си прави фискалната политика" – казва Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика:

"Ние виждаме един бюджет, който се опитва да посяга на различни сектори. Първоначално се говореше за отнемане на свръхпечалби на банки, след това видяхме посягане на друг сектор с високи печалби, а именно минния. Той също реагира доста агресивно. След това говорим за директно увеличение на осигурителната тежест на практика върху всички работещи, което ще се акумулира в рамките на две бюджетни години и предстои увеличение с 5 процентни пункта на осигурителния данък за пенсии. То директно ще бръкне в джоба на всички работещи хора, вече в зависимост от дохода, но с нещо от порядъка на 70 до 200 лв. Тези неща няма как да не генерират доста сериозно недоволство, насочено към управляващите и начина, по който управляват българските финанси."

Трудно е да се говори за икономически просперитет и стабилност на държавата за догодина на фона на продължаващата политическа криза и липсата на постоянно правителство. "От друга страна международната ситуация продължава да е доста тежка, особено с настъпването на нова администрация в Белия дом, което заплашва да разпали търговски войни както с Китай, така и с ЕС" – казва Адриан Николов и продължава:

"Инвеститорите, които наблюдават България като някаква потенциална дестинация за развитие на своя бизнес, като цяло са в изчакване. Причината е големият политически хаос, който поставя в риск основните фундаменти на българския икономически модел. Всички тези фактори, като политическата нестабилност у нас, изчакването на еврозоната, както и негативната икономическа динамика в големите инвеститори за страната ни, сред които Германия, Нидерландия, Франция, до голяма степен спират насочването на нови и свежи инвестиционни потоци към България. Всички тези неща сочат, че 2025 г. за много бизнеси ще е година на оцеляване и отново на голяма несигурност, а не на стабилно икономическо развитие."

Една от малкото добри новини е намаляващата инфлация през годината. Тя отслабва ценовия натиск върху бюджета на домакинствата, а оттам и натиска върху работодателите да увеличават заплатите, и то на фона на ниската производителност. Другата добра новина, която дойде в края на тази година е пълноправното приемане на страната ни в Шенген. (От 31 март 2024г. България и Румъния са приети частично в Шенгенското пространство само по въздух и вода, но от 1 януари 2025 г.двете страни стават пълноправни членки). "Общият ефект за икономиката от приемането на България в Шенген ще е около милиард и половина лева годишно приходи за държавата" – казва Адриан Николов:

"То е по линия на увеличаван внос и износ и увеличени икономически взаимоотношения с останалите шенгенски страни, с които имаме сухопътна връзка и най-вече с Румъния и Гърция. Също така по линия на леко увеличен инвестиционен поток с държави от шенгенската зона. Тук влизат и някои много дребни ефекти от типа на допълнителния въглероден отпечатък на камионите, които до сега чакаха по границите, повишената несигурност на транспортните компании.

За по-лесен презграничен бизнес имат сериозен шанс да вдъхнат нов живот на тези доста застаряващи и изостанали райони. След пандемията Благоевград остана като по-слабо развита част на страната, особено пазарът на труда с висока безработица. Падането на границата ще даде възможност за работа в Северна Гърция, интеграция с бизнеса и предоставяне на услуги на хора от онази част на страната. Така че има много и интересни възможности за развитие, но каква част от тях ще се развият, зависи изцяло от предприемчивостта и ориентирането към възможностите на хората от пограничните региони."