Турция през 2024 г. – важен стратегически играч в региона на фона на сложната икономическа ситуация в страната

Динамична, но много по-спокойна в сравнение с миналата година е отиващата си 2024 г. за Турция. На фона на многобройните кризи в региона страната отново доказа, че остава ключово важен стратегически играч, пише в свой анализ кореспондентът на БТА в Анкара Нора Чолакова.

Несъмнено краят на годината донесе „дългоочаквана“ развръзка за турските власти по отношение на кризата в Сирия, дори мнозина анализатори заговориха, че най-големият печеливш от падането на режима на Башар ал Асад е Турция. Години наред турските власти открито подкрепяха сирийската опозиция. С падането на Асад хиляди сирийски бежанци започнаха да се завръщат в родината си, което е добра новина за голяма част от обикновените турски граждани. Броени дни след промяната в Сирия турска делегация, в състава на която бе ръководителят на Националната разузнавателна служба на Турция (МИТ) Ибрахим Калън, пристигна на посещение в Дамаск, а в неделя (22 декември) външният министър Хакан Фидан се срещна в сирийската столица с фактическия нов лидер на Сирия Ахмед аш Шараа. Междувременно става ясно, че турският бизнес има голям интерес от развитие на различни дейности в Сирия - от строителство до разкриване на фабрики за текстил.

Турция и през тази година продължи да влиза в ролята на посредник в усилията за разрешаване на конфликти между редица страни. Много голям успех бе постигнат в преговорите между Сомалия и Етиопия, след което турските власти обявиха, че ще посредничат и в опита за разрешаване на конфликта между Судан и Обединените арабски емирства.

През изминалата година нямаше особен пробив в отношенията между Турция и ЕС, а докладчикът на ЕП за Турция Начо Санчес Амор, който бе на посещение в Анкара през декември, критикува остро страната по отношение на спазването на човешките права. По думите му в процеса на присъединяване към ЕС „няма преки пътища“.

Малко по-мек подход бе демонстриран към Анкара от страна на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която пристигна в турската столица няколко дни след Начо Санчес Амор. Председателката на ЕК каза, че отношенията между Турция и ЕС са „колкото богати, толкова и сложни“, но добави, че все пак „отношенията се движат напред“.

Междувременно по-рано тази година стана ясно, че Турция е подала молба за присъединяване към Групата на развиващите се икономики БРИКС. Страната продължи с алтернативните си предпочитания, като през лятото Турция обяви, че иска да се присъедини към Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС). Задълбочаването на контактите в рамките на Организацията на тюркските държави (постигнато бе дори съгласие по предложението за приемане на обща тюркска азбука, състояща се от 34 букви) и на Д-8 (Ислямската осморка) също са факт.

През 2024 г. Турция продължи с безпрекословната си подкрепа за палестинците, а през август палестинският президент Махмуд Абас пристигна на посещение в Анкара. В реч пред турския парламент 88-годишният лидер благодари за солидарността на турския народ с палестинците в палестинско-израелския конфликт. В страната бяха организирани широкомащабни демонстрации в подкрепа на палестинците, като участниците в проявите издигнаха лозунги: „Всички сме палестинци“, „Свобода за Палестина“, „Търпение, вяра, джихад“. Турция също така подаде молба до Международния съд на ООН да се присъедини към процеса, заведен срещу Израел от Република Южна Африка.

Сред най-интересните събития с неочакван от повечето анализатори финал тази година бяха местните избори на 31 март, на които за първи път от много години в национален мащаб спечели основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП). Победата на кемалистката формация бе определена като „повратна точка“ за Турция. НРП спечели в частност в петте най-големи градове в страната – Истанбул, Анкара, Измир, Бурса, Анталия.

Сред основните причини за загубата на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Ердоган бе не толкова т. нар. ислямистки уклон на формацията, колкото тежката икономическа ситуация в страната, включително високата инфлацията, заради която хората загубиха огромна част от спестяванията си. Това бе първият случай, в който ПСР на Ердоган изостана на избори от повече от две десетилетия на неговото управление.

И през 2024 г. тероризмът остана сред основните заплахи за страната. През октомври бе извършен кървав терористичен атентат срещу турската авиокосмическа компания „ТУСАШ“ в Анкара. При нападението срещу „сърцето на турската отбранителна индустрия“ загинаха петима души и 22-ма бяха ранени. Турските власти обявиха, че Кюрдската работническа партия (ПКК) стои зад нападението. След атентата Турция засили военните операции срещу цели на ПКК в Ирак и Сирия.

Същевременно през годината бяха реализирани редица планове в рамките на програмата „Векът на Турция“. Сред важните за страната реализирани мисии бе излитането на първия турски космонавт Алпер Гезеравджъ (с екипажа на мисията AX-3 (Axion Mission 3) от базата "Кенеди" в щата Флорида, САЩ). Вълнуващото събитие, реализирано през януари, бе проследено от огромен брой турски граждани. Планетариуми бяха изградени в столицата Анкара и в Истанбул, където зрителите имаха възможността да наблюдават изстрелването от специално монтирани екрани.

През цялата година властите продължиха да полагат големи усилия за възстановяването на районите, засегнати от унищожителните земетресения на 6 февруари 2023 г., при които загинаха над 53 хиляди души и огромен брой хора останаха без домове. Постоянно се строят и се предават нови жилища на засегнатите от “бедствието на века“ в югоизточната част на страната. Въпреки непрекъснатите усилия на властите обаче стотици хиляди продължават да живеят в контейнери и палатки и животът на хората остава изключително сложен.

На фона на кризите в региона, както и болезнения проблем, свързан с тероризма, най-голямата грижа за турските граждани остава икономическата ситуация в страната. Данните на проучвания на общественото мнение, извършени от социологическата агенция „Ипсос“ в средата на 2023 г., както и година по-късно са сходни - над 80 процента от анкетираните турски граждани са на мнение, че ситуацията, свързана с икономиката и инфлацията, остава най-големият им проблем.