Гарантирано ядрено възмездие: как работи "Ръката на мъртвеца" на Москва

"Аморално"

НАТО характеризира създаването на системата за ядрен удар, който функционира без участието на човека, като аморално. Подобна система обаче съществува и в САЩ - това е Системата за спешна ракетна комуникация (Emergency Rocket Communications System).

В последните седмици и месеци все по-чести стават внушенията на западни политици и медии, че Русия и президентът Владимир Путин заплашват света с ядрена война. Отвъд океана се чуват и мнения да се нанесе превантивен ядрен удар по Русия, за да се спрат имперските амбиции на руския президент.

За основа се взема ракетата УР-100УТТХ (Spanker, т.е. "бегач", според класификацията на НАТО). Полетните изпитания започват през 1979 г., а първото успешно изстрелване на ракета с предавателя се провежда на 26 декември. Изпитанията потвърждават, че всичките компоненти на системата "Периметър" взаимодействат успешно и че бойната глава на командната ракета държи зададената траектория.

Основната система за управление на стратегическите ракети се нарича "Казбек" и добива слава благодарение на комплекса "Чегет" или "ядреното куфарче". "Периметърът" е алтернативна командна система на ядрените сили на Русия. Тя е предназначена за автоматично управление на масиран ядрен удар.

Поредният в списъка "ястреби" стана конгресменът-републиканец Тим Уолбърг (щата Мичиган), който заяви, че САЩ трябва „бързо“ да решат проблемите в Газа и Кремъл, като пускат атомни бомби по примера на Хирошима и Нагасаки. И въпреки че по-късно се отрече от думите си, Уолбърг е пример за войнствените настроения в Америка, които никога не са изчезвали.

През ноември 1984 г. командната ракета, изстреляна до Полоцк, предава команда на шахтовата пускова установка МБР РС-20 (SS-18, "Сатана" според класификацията на НАТО) на космодрума Байконур. "Сатана" е изстреляна и след откачването на всичките степени на ракетата е регистрирано попадението на бойната глава в заданения квадрат на камчатския полигон Кура. "Периметърът" застъпва на бойно дежурство през януари 1985 година. Оттогава системата е модернизирана многократно и сега за командни ракети се използват съвременни междуконтинентални балистични ракети.

Развитието на системата за т.нар. гарантиран ответен удар започва по време на студената война, когато става ясно, че постоянно развиващите се средства за радиоелектронна борба много скоро ще могат да блокират редовните канали за управление на стратегическите ядрени сили. Възниква необходимост от резервен вариант за връзка, която да гарантира доставяне на команди до пусковите установки.

Тогава се ражда идеята командната ракета, оборудвана със силен радиопредавател, да се използва за връзка. Докато лети над територията на Съветския съюз, такава ракета би могла да предава команди за пускане на ракети, при това не само на командните пунктове на обединените Ракетни войски със стратегическо предназначение, но и директно на пусковите установки. Според резолюция 695-227 от 30 август 1974 г., приета на закрито заседание на правителството на СССР, отговорност за разработването на системата поема конструкторското бюро "Южное" в Днепропетровск, което се занимава с проектиране и изработка на междуконтинентални балистични ракети.