ЕК с препоръки към страните от еврозоната и анализ на пазара на труда в ЕС

Доклад за механизма за предупреждение

Какво следва

Препоръки на ЕК към страните от еврозоната

Съвместен доклад за заетостта в ЕС

Европейската комисия препоръчва на страните от еврозоната да подобрят своята конкурентоспособност, да утвърждават икономическата устойчивост и да продължат да осигуряват макроикономическа и финансова стабилност.

В предложените от ЕК препоръки към страните от еврозоната се призовава те да засилят разработката на иновации, включително в областта на технологиите от критично значение за развитие на икономиката.

В предложения от Еврокомисията Съвместен доклад за заетостта през 2025 г. се проследява напредъкът към постигане на целите, заложени в Плана за действие на Европейския стълб на социалните права.

Европейската комисия представи и предложение за Съвместен доклад за заетостта през 2025 година. В него се посочва, че пазарът на труда в Европейския съюз остава "забележително устойчив".

Коефициентът на заетост представлява относителния дял на заетите лица в дадена страна спрямо цялото й население, уточнява българският Национален статистически институт (НСИ) на своя сайт.

Необходимо е и да бъде намален с поне 15 млн. души броят на хората в ЕС, които са изложени на риск от бедност или социално изключване, е заключението на Еврокомисията.

Новият доклад надгражда първата част от есенния пакет на европейския семестър, представена от Еврокомисията на 26 ноември тази година.

Същевременно равнището на безработицата в Евросъюза намалява до исторически минимум от 6,1 на сто през 2023 г., като тази тенденция се запазва и през 2024 година.

Пролетният пакет на европейския семестър, който ще бъде представен от Европейската комисия през идната година, ще включва конкретни препоръки към всяка страна. Те ще бъдат свързани със специфичните предизвикателства, пред които са изправени отделните държави, и които са отразени в докладите на ЕК за всяка от тях.

В Доклада за механизма за предупреждение за тази година се налага заключението, че трябва да бъде направен допълнителен задълбочен преглед на ситуацията в Естония. Страната е изправена пред специфични рискове за настъпване на икономически дисбаланси. Това става в условията на повишаване на разходите на фона на скок на цените на жилищата и на нарастване на обема на кредитите, взети от домакинствата, посочва Еврокомисията.

Във втората част от есенния пакет на европейския семестър, представена от ЕК, е представен и проект на Доклад за механизма за предупреждение за 2025 година. Неговата цел е да бъдат идентифицирани потенциални макроикономически дисбаланси, които биха могли да окажат въздействие върху икономиката на отделни страни от ЕС или на Европейския съюз като цяло, посочва ЕК.

Докладът за механизма за предупреждение слага начало на новата годишна "процедура при макроикономически дисбаланси". Нейната цел е да бъдат установени и предотвратени потенциално вредни макроикономически дисбаланси, които могат да се отразят негативно на икономическата стабилност в дадена страна от ЕС, в еврозоната в частност или в целия Европейски съюз, посочва ЕК на своя сайт.

ЕК им предлага да предприемат мерки за повишаването на квалификацията на работна си сила, както и за нейната преквалификация, когато това се налага. Страните са призовани да продължат да укрепват своите трудови пазари, като създават нови работни места.

Европейският съюз е напът да постигне своята водеща цел по отношение на трудовия пазар, а именно да достигне равнище на трудова заетост от 78 на сто до 2030 година. Все още обаче е необходимо постигането на значителен напредък, за да бъде гарантирано, че 60 на сто от хората в активна възраст участват всяка година в поне едно обучение, свързано с повишаване на професионалната им квалификация, посочва ЕК

През 2025 г. ще бъдат изготвени "задълбочени прегледи" за 9 страни от ЕС, за които е установено, че изпитват икономически дисбаланси или прекомерни дисбаланси през 2024 година. Това са Германия, Италия, Нидерландия, Румъния, Швеция, Унгария, Кипър, Гърция и Словакия.

През втората половина на 2023 г. заплатите в страните от Евросъюза започнаха да се възстановяват в реално изражение, тъй като инфлационният натиск отслабна. Въпреки това те все още не са възстановили напълно покупателната си способност, загубена през предходните години, отбелязва ЕК. Тя изтъква необходимостта от въвеждането и поддържането на "адекватни равнища" на минималните работни заплати. Това е от съществено значение за социалната защита на нископлатените работници и за намаляване на бедността сред трудещите се, посочва ЕК.

Производителността на труда в страните от ЕС е продължила да намалява през 2023 година. Това може да ограничи възможностите на Евросъюза да бъде конкурентноспособен в световен мащаб, да поддържа растежа на своята икономика и да създава нови работни места, подчертава Еврокомисията.

Те трябва действат както индивидуално при изпълнението на своите планове за възстановяване и устойчивост, така и колективно в рамките на Еврогрупата, посочва ЕК във втората част от есенния пакет на европейския семестър, представена в Брюксел, пише БТА.

Той включва препоръки относно икономическата политика на държавите от еврозоната през 2025 г. и преглед на макроикономическите тенденции в отделните страни от ЕС. Във втората част от есенния пакет на европейския семестър е включен и анализ на пазара на труда в Европейския съюз, представен в предложение за Съвместен доклад за заетостта през 2025 година.

Тя отбелязва, че "широко разпространеният недостиг на работна сила" и на квалифицирани работници и служители в страните от ЕС продължава да представлява пречка за повишаване на производителността на труда, за постигането на конкурентоспособност и за въвеждането на иновации.