Учените търсят мистериозен компонент на Вселената, смятат, че в момента не я разбираме напълно

Учените смятат, че нашето разбиране за Вселената е непълно и трябва да има мистериозен компонент, който да обясни данните от техните наблюдения.

Изследването е публикувано в Astrophysical Journal, пише Space.

Въз основа на този модел константата на Хъбъл трябва да бъде приблизително 68 km/s на мегапарсек. Но данните на Хъбъл показват, че тази стойност варира от 70 km/s до 76 km/s на мегапарсек, със средна стойност от 72,8 km/s на мегапарсек.

Един мегапарсек е равен на 3,26 милиона светлинни години, а една светлинна година е равна на 9,4 трилиона км.

Астрономите са използвали космическия телескоп James Webb, за да изследват скоростта на разширяване на Вселената. Остава загадка защо Космосът сега се разширява по-бързо, отколкото би трябвало, според космологичния модел, който описва ранната история на Вселената.

Въпреки че данните от телескопа James Webb потвържgават минали данни от космическия телескоп Hubble за скоростта на разширяване на Космоса, един от основните проблеми в космологията остава. Затова учените смятат, че в ранната Вселена е имало мистериозен компонент, който може да обясни всичко.

От края на 90-е години на миналия век експертите знаят, че Вселената се разширява с ускорение, което ѝ се придава от не съвсем ясна сила, наречена тъмна енергия. Скоростта на разширяване на Вселената се определя от величина, известна като константа на Хъбъл.

Астрономите, използващи телескопа Webb, решават да проверят минали данни за константата на Хъбъл, където са установени несъответствия, предоставени от телескопа Hubble. Несъответствията в стойността на константата на Хъбъл се дължат на факта, че различните измервания показват различни стойности. Това е наречено проблем на Хъбъл.

Учените казват, че несъответствието между наблюдаваната скорост на разширяване на Вселената и прогнозите на стандартния космологичен модел показва, че не разбираме напълно Вселената. Астрономите използват разстоянията до свръхнови тип 1а или променливи звезди, за да определят константата на Хъбъл. Тези обекти ясно показват как пространството се разширява.

Авторите на новото изследване са използвали променливи звезди Цефеиди, богати на въглерод звезди и най-ярките звезди, червени гиганти, за да тестват константата на Хъбъл с помощта на телескопа Webb. В резултат те са получили най-точната стойност на константата на Хъбъл за локалната Вселена и потвърждават, че данните от телескопа Hubble са верни.