Според "Евростат": Ето колко от хората, излезли в пенсия у нас продължават да работят

За България данните показват, че 16,7 на сто от хората, които вече са се пенсионирали, са останали на пазара на труда.

Най-висок е делът на хората, продължили да работят, в балтийските страни - Естония (54,9 на сто), Латвия (44,2 на сто) и Литва (43,7 на сто), докато най-ниско ниво е регистрирано в Румъния (1,7 на сто), Гърция (4,2 на сто) и Испания (4,9 на сто).

Около 36,3 на сто от хората отчитат, че основните причини да продължат да работят след получаване на пенсия са, че им харесва да работят и да бъдат продуктивни, докато 28,6 на сто определят решението си поради финансова необходимост.

През 2023 г. мнозинството от хората, излезли в пенсия, са спрели да работят (64,7 на сто) или не са работили въобще (22,4 на сто), докато едва 13 на сто са продължили трудовата си дейност, сочи проучване на трудовата сила в ЕС (EU-LFS) на Евростат, публикувано на сайта на европейската статистическа агенция.

Желание за запазване на социалната интеграция се посочва като причина от 11,2 на сто от хората, докато финансовата привлекателност на работата се определя като водеща причина за 9,1 на сто от запитаните. По-малка част - 3,5 на сто от тези, които са продължили трудовата си дейност, обосновават решението си с факта, че техният партньор все още е на работа.

Най-висок дял хора, които продължават да работят, защото им харесва, е отчетен в Дания (61 на сто), Нидерландия (59,6 на сто) и Италия (51,7 на сто). Най-нисък дял от работещите, които заявяват това като причина, е регистриран в Испания (17,9 на сто), Кипър (19,1 на сто) и Словакия (20,4 на сто).

От друга страна, финансовата необходимост е основната причина за продължаване на трудовата активност в Кипър (68,6 на сто), Румъния (54,3 на сто) и България (53,6 на сто). Най-нисък дял от хората, заявяващи финансовата необходимост като причина, е отчетен в Швеция (9,4 на сто), Чехия (12,4 на сто) и Люксембург (14,4 на сто).

Сред тези, които са продължили да работят, около половината са продължили активния си трудов път без промени, докато за другата половина е имало такива - като например смяна на дейността, работа на непълен работен ден или започване на нова работа след края на предишната.