АОБР с отворено писмо до властта относно компенсациите за цените на тока от 1 януари 2025 г.

Публикуваме писмото без редакторска намеса:

"УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЧЕВ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПЕТКОВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МАЛИНОВ,

Цената на електрическата енергия през м. ноември 2024 г. е 328,09 лв./MWh – най-високото равнище от началото на годината и втората най-висока цена на електрическата енергия в Европейския съюз, само на 28 цента под румънската.

Това ще удари и приходите в хазната, защото ще намалеят приходите от преки и косвени данъци и осигуровки.

Тежкият удар върху промишлеността все още може да бъде омекотен като се ограничат последиците от неблагоприятната конюнктура.

Това може да стане единствено с удължаване на компенсаторния механизъм в настоящия му вид и през 2025 г.

Положението на българската индустрия е драматично и заплашва да потопи националната икономика. Единствено спешни и навременни мерки от страна на изпълнителната власт могат да смекчат последиците на прага на очакваната тежка зима.

С уважение: Кирил Домусчиев

Председател на УС на КРИБ
и ротационен председател на АОБР за 2024 г.,
по поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ".

От Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпратиха писмо до министър-председателя Димитър Главчев, министъра на финансите Людмила Петкова и министъра на енергетиката Владимир Малинов, относно компенсациите за цените на електрическата енергия от 1 януари 2025 г.

Единственият механизъм, който спаси бизнеса от масови спирания на производството, не само през ноември, а и през второто полугодие на 2024 г. беше Програмата за компенсиране на разходите за електрическа енергия за небитовите крайни клиенти. Механизмът се доказа като работещ в случаите на екстремни ценови равнища на пазара на електрическа енергия, като при нормално функциониращ пазар не се налага компенсиране.

Очакванията са неблагоприятната конюнктура на пазара на електрическа енергия да продължи и през идните месеци, тъй като фундаменталните фактори – недостатъчна свързаност на електроенергийните пазари в Европа, ниски водни количества в региона, слабо производство от слънце и вятър, не са се изменили. Към това се добавя и значителен ръст на цените на природния газ, предизвикан от по-висока от очакваната консумация в Европа. Нито една от тези причини не може да бъде управялвана от крайните потребители.

Целият регион, вкл. България, изпитва сериозен дефицит на електроенергия – само за ноември България, Румъния и Унгария са внесли общо почти 2300 GWh. На този фон износният капацитет към Украйна е увеличен от началото на декември, нейната енергийна инфраструктура продължава да бъде разрушавана, а през зимните месеци износът към Украйна ще окаже допълнителен натиск на дефицитния пазар в Югоизточна Европа. Това ще доведе до допълнителен ръст на цените.

Освен това, в България на пракитика 100% от електрическата енергия се продава на спотови или индексирани към спотовите цени. На този фон е невъзможно да се правят дългосрочни прогнози за цените на електрическата енергия. Това е пагубно за преработваща промишленост, като ефектите са особено тежки за енергоинтензивните производители. Спадът на поръчките, 20-те поредни месеца на отрицателен индекс на промишленото производство, намаляването на износа и забавянето на икономиката на основния ни търговски партньор и пазар – Германия, в комбинация с високи цени на енергията са опустошителни за промишлеността в страната. Спирането на предприятия ще е катастрофално за икономическия ръст, безработицата, социалната система, овладяването на инфлацията и целите за присъединяване към Еврозоната.

Вече се виждат първите признаци на промишлената катастрофа – няколко средни предприятия затварят безвъзвратно врати, а по данни на Агенцията по заетостта близо 5000 души са съкратени. Най-мрачните прогнози на работодателите са напът да се сбъднат.

Поради това настояваме в Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. да бъде запазен § 3 от преходните и заключителните разпоредби относно направата на целеви вноски във ФСЕС от страна на производителите на електрическа енергия, действал в бюджетите за 2023 г. и 2024 г. Действието на тавана на приходите на производителите следва да продължи да се прилага през цялата календарна 2025 г.

Запазването на § 3 трябва да бъде последвано и от включването на нов § 4, който изрично да задължи Министерския съвет да приеме Програма за компенсиране на разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия за периода от 1 януари 2025 г. до 31 декември 2025 г., която да бъде финансирана от целевите вноски на производителите. Следва тези целеви вноски да бъдат използвани единствено за компенсиране на цените на електрическата енергия на небитовите крайни клиенти.