)
Традиционната японска напитка саке влезе в Списъка на нематериалното културното наследство на ЮНЕСКО, съобщават световните осведомителни агенции.
За разлика от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, който включва обекти, считани за важни за човечеството, като пирамидите в Гиза в Египет, наименованието „нематериално културно наследство“ назовава продукти и практики на различни култури, които заслужават признание.
Културата на панаирите е „елемент от живота на хиляди хора, а панаирът е важно събитие, което събира семейства и приятели. Той насърчава мира и социалното сближаване, като създава пространство, където могат да се срещат различни групи и общности“, признава оценяващият орган на ЮНЕСКО.
Майсторите, които ремонтират цинкови покриви в Париж, вече са признати за културно наследство на ЮНЕСКО. В сряда световната културна организация включи техниките за реставрация на цинкови покриви в столицата на Франция в своя списък на нематериалното културно наследство.
Основните съставки на сакето са малко: ориз, вода, мая и коджи - оризова плесен, която разгражда нишестето до ферментиращи захари, както се прави малцът при производството на бира. За да бъде категоризиран един продукт като саке, оризът трябва обезателно да е японски.
Пивкото оризово вино, което играе ключова роля в кулинарните традиции на Япония, беше включено в сряда от ЮНЕСКО в списъка на „нематериалното културно наследство на човечеството“. На среща в Луке, Парагвай, членовете на Комитета на ЮНЕСКО за опазване на културното наследство на човечеството гласуваха за включването в списъка на 45 културни практики и продукти по света.
Сакето е може би нещо много по-японско от световноизвестното суши. То се приготвя във вековни пивоварни високо в планините, пие се в заведенията „изакая“, лее се по време на сватби и се сервира леко охладено за специални тостове.
Това сирене, произведено от сурово краве мляко, е известно като Queijo Minas (Сирене Минас), алюзия за името на щата със силни минни и земеделски традиции, където то се произвежда - най-често от семейни фермери в малки селски стопанства, сгушени в зелените хълмове на щата. Около 9 000 производители правят такова сирене по традиционния начин в Минас Жерайс.
Традиционните начини за производство на занаятчийско сирене в бразилския щат Минас Жерайс (югоизточната част на страната) също така бяха включени в сряда в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
ЮНЕСКО включи още „културата на панаирите“ в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството по съвместно френско-белгийско искане, признавайки „пътуващия начин на живот“ за носител на богати традиции.
Японска делегация приветства съобщението от Луке. „Сакето се счита за божествен дар и е от съществено значение за социалните и културните събития в Япония“, заяви Такехиро Кано, японският посланик в ЮНЕСКО.
„Възстановяването на покрива включва отстраняване на старите парчета цинк, измерване и изрязване на нови парчета по поръчка с помощта на специална сгъвачна машина, сглобяване и закрепване на парчетата върху покрива“, се казва в съобщението на ЮНЕСКО. С близо 80 % от покривите в Париж, покрити с цинк, градът е жив архив на тези умения, които оформят уникалната идентичност на градския му пейзаж. Повечето от покривачите са мъже, повечето са млади. Те често харесват височините, архитектурата и работата на открито.
Последвайте канала на