Сърбия открехна вратата към атомните електроцентрали

Преходът към ядрена енергия вероятно ще бъде дълъг и скъп процес. Според неотдавнашно правителствено проучване оценките са, че пускането на ново ядрено съоръжение ще отнеме най-вероятно до две десетилетия, пишат сръбските медии.

Експерти в областта на ядрената енергия изтъкват, че отменянето на мораториума не означава задължително, че Сърбия ще строи атомна електроцентрала.

Месарович отбелязва, че заради мораториума Сърбия е изгубила кадри, които сега биха могли да следят какво се случва и да помагат при вземането на решения.

Освен недостига на кадри проблем представлява и финансирането на един толкова мащабен проект.

Същевременно Сърбия работи по въпроса за сътрудничество в енергийната област и с Унгария.

При неотдавнашно посещение на Вучич в Будапеща той съобщи, че е обсъдил с унгарския премиер Виктор Орбан възможността Сърбия да придобие от пет до 10 процента от унгарската АЕЦ Пакш.

Вместо това трябва да се засили производството на енергия от възобновяеми източници и да се развиват например съоръжения като електроцентрали на биогаз, смята Капор.

Сърбия, която се стреми към енергийна независимост и прекратяване на използването на изкопаеми горива, след 35 години вдигна мораториума за строежа на атомни електроцентрали, информира БТА.

Сръбският парламент прие миналата седмица изменения на Закона за енергетиката, с които се отменя забраната, въведена в някогашната Югославия през 1989 година - три години след ядрената катастрофа в Чернобил. Тогава властите прекратиха ядрената програма на страната и затвориха единствения изследователски реактор в околностите на Белград, припомня Франс прес.

За да развива икономиката си, Белград разчита до голяма степен на запасите си от въглища. Сърбия обаче се е ангажирала с международни актове и със Зелената програма за Западните Балкани да стане въглеродно неутрална до 2050 г., т.е. без емисии на въглероден диоксид при производството на енергия.

С измененията на Закона за енергетиката се осигурява по-голяма енергийна сигурност на страната при преминаването към чиста енергия, хармонизира се местната регулаторна рамка с регулаторната рамка на ЕС, развива се функционирането на енергийната система, пише сръбският икономически порта „Нова економия”. Част от закона се отнася до Програмата за развитие на ядрената енергия в Сърбия. Програмата е разделена на три фази – изследване на това доколко е оправдано преминаването към развитие на ядрена енергия, разработване на програмата и осъществяването ѝ.

Енергийният експерт Миодраг Капор посочи пред белградското издание „Данас”, че атомните централи трябва да се разглеждат като вариант, но според него трябва да се види дали Сърбия има възможност да осъществи един такъв амбициозен проект от гледна точка на специализирани кадри, правна регулация и финансови средства.

"За изграждането на атомна централа са необходими много средства, специалисти, а е нужно и да се помисли за това къде ще се складира отпадъкът. С основание може да се постави въпросът дали за Сърбия е изгодно осъществяването на един такъв проект дори с помощта на чуждестранен партньор," казва Капор.

През август при посещението на френския президент Еманюел Макрон в Белград бе подписано споразумение между двете страни в сферата на използването на ядрена енергия за мирни цели в Сърбия, а през октомври стана ясно, че сръбското Министерството на минното дело и енергетиката е сключило договор с френската държавна компания Е Де Еф (EDF) и френската инженерингова фирма "Ежис ендюстри" (Egis Industries) за провеждане на предварително техническо проучване на възможността за използване на ядрена енергия за мирни цел в страната.

По-рано тази година Вучич коментира, че на Сърбия са ѝ нужни четири малки модулни ядрени реактора, тъй като до 2050 година в страната ще се използва четири пъти повече енергия, отколкото сега. По думите му, цитирани от ТАНЮГ, „Сърбия няма нито знанието, нито парите за класически ядрени централи, които струват между 11 и 13 милиарда евро“.