ОИСР очаква България да влезе в еврозоната през 2026 г., прогнозира по-нисък икономически растеж и инфлация в България през 2024 г. и 2025 г.

Очаква се реалният растеж да се засили, тъй като инфлацията се забавя.

Вчера Министерството на финансите обяви, че очаква през 2025 г. икономиката на страната да нарасне с 2,2 на сто, или с 1 на сто по-малко от прогнозите на ведомството, дадени през пролетта.

Правителството все още не е публикувало средносрочен бюджетен план, изискван от ЕС, припомня ОИСР.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) очаква икономиката на България да нарасне от 2,3 на сто през 2024 г. на 2,8 на сто през 2025 г., преди да се понижи до 2,6 на сто през 2026 г., пише организацията в есенния си доклад за икономическите перспективи пред страната. Данни са ревизирани надолу спрямо пролетната прогноза, публикувана през май, когато ОИСР прогнозираше ръста на икономиката да бъде 2,5 на сто през 2024 г. на 2,9 на сто през 2025 г.

В есенните си прогнози организацията прогнозира инфлация на ниво от 2,4 на сто за 2024 г. и 2,7 на сто за следващата година, като за 2026 г. очакванията са тя да се свие до 2,5 на сто. Данните са коригирани надолу спрямо предишния доклад, публикуван през май, когато ОИСР обяви, че очаква инфлация за 2024 и 2025 г. да е на ниво от съответно на 3 и 2,8 на сто.

ОИСР очаква в настоящите си прогнози нивото на безработица в България да бъде 4,2 на сто за 2024 г. и 4,1 на сто за 2025, като за 2026 г. се очаква да се понижи до 4 на сто. Нивото за 2024 г. е в съответствие с пролетната прогноза на организацията, докато за 2025 г. бе прогнозирано ниво от 4 на сто.

Инвестициите в България са се свили, но ще се увеличат с възобновяването на средствата по програмите на ЕС, като се очаква износът да се възстанови поради подобряването на условията в европейската икономика. Инфлацията се забавя, но натискът върху заплатите остава висок, пише в доклада. Продължаването на политическата несигурност би изложило на риск планираните реформи и инвестиции, прогнозира ОИСР.

Динамиката на лихвените проценти ще продължи да следва тази в еврозоната, в съответствие с валутния борд и бъдещото членство в паричния блок, което е планирано да се случи през 2026 г. Повишаването на заплатите в публичния сектор и увеличените социални разходи разшириха фискалния дефицит. Скромната фискална консолидация е оправдана за намаляване на натиска върху търсенето и поддържане на разумни публични финанси. Прилагането на проекти и реформи по Механизма за възстановяване и устойчивост би отключило фондовете на ЕС и би насърчило инвестициите, отчита ОИСР. Завръщащите се в страната повече хора, както и обновяването на системата за социално подпомагане и подобрени инвестиции в умения, биха спомогнали за увеличаване на предлагането на работна ръка, прогнозира организацията.

Слабото търсене в ЕС, особено в ключови търговски партньори, включително Германия, оказва влияние върху износа на промишления сектор. Намаляването на цените на енергията намали стойността на износа на енергия, което доведе до разширяване на дефицита в търговията с енергия, но излишъкът по текущата сметка се увеличи с известно възстановяване на първичния доход поради по-високото възнаграждение на служителите, пише в есенния доклад.

Фискалната политика ще остане гъвкава в краткосрочен план, като лихвените проценти ще следват като цяло паричната политика на еврозоната, предвид режима на паричен съвет (валутен борд). Въпреки това, затягането на паричната политика по отношение на лихви по депозитите и кредитите върви бавно и непълно поради високата ликвидност и силната конкуренция в банковия сектор.

Финансовата политика е експанзионистична с увеличения на заплатите в публичния сектор, минималните заплати, пенсиите и социалните помощи, компенсиращи по-високите постъпления от ДДС и данък върху дохода, произтичащи от възстановяването на потреблението и по-високите заплати, пише ОИСР в есенния си доклад. Правителствените инвестиции са свити поради закъснения в изпълнението на проекти и слабо използване и забавяне на средствата от ЕС. Съживяването на инвестиционните проекти ще доведе до нарастване на държавните разходи, свързани с усвояването на еврофондовете, което до известна степен ще увеличи бюджетния дефицит.

Необходими са по-разумна фискална политика и реформи за справяне с недостига на работна ръка. По-слабо изразената фискална консолидация е оправдана, за да се намали натискът върху търсенето и да се поддържат разумни публични финанси, като се спомага за управлението на дългосрочния натиск върху разходите от застаряването, климата и нуждите от сигурност.

Реформиране на механизмите за определяна не минималната работна заплата, както и за формирането на размера на пенсиите ще намали напрежението във фискалната сфера и ще подкрепи ценовата стабилност преди приемането на еврото и ще облекчи фискалния натиск.

Активни емиграционни политики, включително подкрепа за обратно връщане на граждани на трудовия пазар в България, реформи за активиране, които отчитат специфичните нужди на ромите и преразглеждане на системата за социално подпомагане, са необходими за справяне с недостига на работна ръка. Включването на частния сектор във финансирано от правителството професионално обучение ще доведе по-добре уменията до търсенето на пазара. Прилагането на реформите на Механизма за възстановяване и устойчивост става все по-неотложно за отключване на фондовете на ЕС и възобновяване на инвестиционни проекти. Фокусирането на измененията на глава "РиПауърИЮ" (REPowerEU) от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) върху целите за декарбонизация би помогнало за постигането на зелен преход, пише организацията в последния си доклад, предава БТА.