Почина писателят Михаил Тошков

Писателят Михаил Тошков е починал тази събота, 30 ноември, това съобщиха от Съюза на българските писатели (СБП).

Автор е на публикации в областта на критиката, литературната история, изобразителното изкуство. Творбите му са преведени на английски, френски, руски, унгарски, финландски и румънски езици.

„Михаил Тошков постави жалоните на метареализма в нашата поезия. Именно той видя и пренесе пластичността на две и повече изкуства в поетическата канава, извършвайки мисловен и визуален синтез, сякаш е доловил през времето и пространството посланието на Юлия Кръстева, която в края на 90-те години на ХХ век написа: „Всяка живопис трябва да бъде чута“. В книгите си той се опитваше да обедини религия, митология и модерност, сякаш в поезията би могло да бъде събрана епиката на цялата цивилизация“, добавиха от Съюза на българските писатели.

Михаил Тошков - поет, есеист, литературен изследовател и художник, е роден на 9 януари 1931 г. в Пловдив. Издал е книгите „Ръждивата брадва“ (стихове, 1963), „Спирала“ (стихове, 1967), „Протуберанси“ (стихове, 1968), „Въоръжени с надежда“ (есета за Априлското въстание, 1976), „Ламар“ (разговори и беседи, 1977), „Знак и думи“ (стихове и екслибриси, 1982), „Повярвай в моя Бог“ (роман, 1984), „Гнездо на хищна птица“ (стихове, 1993), „Поправка на фенера“ (стихове, 1998), „Летателен апарат“ (избрани стихове, 1998), „Триножник“ (стихове, 2001), „Стъклено тяло – I“ (мемоари, 2007), „Смъртта не е...“ (документална повест, 2010), „Внимателни шаржове“ (2010), „Отвесната греда на кръста“ (2011), „Нов наръчник на Агитатора“, (сатири, 2012) „Аквариум“ (стихове, 2014), „Следи от Феникс в пепелта“ (2015), „Стъклено тяло – II“ (мемоари, 2018) „Графити“ (2019), „Графити - 1“ (памфлети), „Графити - 2“ (2020), „Графити – 3“ (2021), „Графити – 4“ (2022), „Метареализъм. Синтез на „измите“ (2023).

Той беше хроникьор на противоречиво време в рамките седем десетилетия, разказаха от СБП. По думите им авторът е умеел да разказва от първо лице, но не като говорител от трибуна, а като „ухо“ от литературните кафенета – не само в София, но и в Пловдив, Стара Загора, Чирпан, Бургас, Трявна, Париж.

Тошков е носител на наградите „Пеньо Пенев“ – за поезия (1990), „Христо Ботев“ – за публицистика (2007), наградата на СБП за публицистика (2010) и др. Като художник взима участие в десетки изложби на малката графика в България, Италия, Чехословакия, Белгия, Полша, САЩ. Представял е и самостоятелни изложби на екслибриси, портрети и пейзажи.