Проф. Владимир Чуков за novini.bg: Талибаните, Русия и вътрешното разцепление

Анализ пред novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.

Афганистанският сайт „Емирство“, цитиран от поддържания от Лондон „Араби 21“ отбелязва изявлението на секретаря на руския Съвет за национална сигурност Сергей Шойгу, че

Настоящите разногласия са предизвикани от

След изненадващото бързо превземане на властта в Кабул през август 2021 г. талибаните бавно излязоха извън фокуса на световните медии. Почти три години по-късно новите /стари/ управници на средноазиатската държава не са признати от нито една държава. Въпреки това в Китай и в Обединените арабски емирства те имат своите официални дипломатически представители.

Това е станало по време на проведената преди дни среща в Кабул с вицепремиера Абдул Гани Барадар. Бившият руски военен министър обяснява, че това ще отнеме време, тъй като има достатъчно сложни бюрократични институционални процедури, за да отпаднат талибаните от „черния списък“. Запознати припомнят, че през 2003 г. Москва добави настоящите господари в Афганистан сред терористичните организации.

В същото време саудитската агенция Ал Арабия хвърля светлина върху назряването на разцепление в монолитността на управляващото талибанско течение. Анализатори отбелязват, че основните антагонисти са лидерът Хейбатула Акхумзаде и крилото, лидирано /поне символично/ от министъра на вътрешните работи Суруджадин ал Хакани. Зад втория се нареждат такива авторитетни на радикалното движение фигури като Абдул Гани Барадар, който е един от създателите на движението, молла Якуб, син на първия талибански лидер, молла Омар и други. Изглежда, че единствено ръководителят на МВР проявява кураж да се изпрати срещу нечовешките, откровено антиислямски заповеди на Акхумзаде. Последният обвинява ал Хакани в разпалване на „регионални противопоставяния, службогонство и тайно сътрудничество със Запада“.

Ал Хакани е написал в свое писмо до лидера, че ако нещата вървят по този начин в Афганистан, движението ще има съдба, както тази през 90-те години на миналия век. Тогава, поради тоталната вътрешна и международна изолация, талибаните бяха прогонени от властта.

Запознати отбелязват, че Суруджадин ал Хакани е изпратил и второ писмо до Акхумзаде. В него директно заплашва, че ще подаде оставка, ако не бъдат направени някои реформи в правителството. МВР-шефът настоява да бъде възстановена работата на Ръководния консултативен съвет, който реално управлява движението преди взимането на властта през 2021 г. Още преди година ал Хакани, лидери в движението и улеми изпращат писмо на лидера с призив да преразгледа политиката на правителството спрямо нежния пол в областта на образованието. В документа е било поискано и да бъде отменена фетвата, по силата на която пълнолетната жена е длъжна да напуска дома, единствено в присъствието на нейния попечител от мъжки пол. В същото време Акхумзаде е отвърнал, заплашвайки, че той ще подаде оставка, ако неговите опоненти не престанат „да налагат западните идеи в страната“. През 2024 г. по време на свои срещи с привърженици в цялата страна, лидерът открито призовава за „подчинение, а не за несъгласие“.

В същото време „реформите“ в Афганистан продължават да протичат, но в обратна посока. Така например от края на септември председателят на Националната телевизия и радио Кари Ахмеди свика съвещание с представители на всички медии в страната. На нея той ги информира, че лидерът Акхумзаде е упражнил натиск върху ръководството на националната телевизия съгласно негово мнение, че телевизиите трябва да се превърнат в радиа. Сигналът, който трябва да се излъчват станциите е единствено аудио. Посочената причина от главния тълкувател на шериатските норми в Афганистан е, че телевизиите излъчват „живи същества“. Очевидно моллата, лидер на талибаните, така тълкува забраната на исляма да пресъздава живи същества. След пет дни сигналът на националната телевизия е прекъснал в девет вилаета. Експерти допълват, че в настоящия момент дебатът е дали става въпрос само за държавните или и за частните. Източници посочват, че на частните е даден срок около два месеца, докато се съобразят с фетвата на Акхумзаде. Това означава, че

Сред другите импровизирани „законодателни инициативи“ на лидера са забраната на жените да говорят на висок глас на публични места, задължително носене на фередже извън дома, забрана на музика или танци на сватби, забрана на музика в магазини и обществени бани, забрана за бръснене на брадите и носене на шорти или друго „неподходящо западно облекло“. Сред непрепоръчителните действия за мъжете е правенето на селфита с телефоните, пускане на дълги коси, носене на модерни западни маратонки и други.

Настоящото напрежение в рамките на радикалното движение е всъщност разминаване във вижданията на два региона в страната. Акхунзаде представлява крайно радикалния блок от Кандахар, в чието местно общество традиционно по-слабо е навлязло западното влияние от времето на Ислямска република Афганистан. В същото време ал Хакани представлява столицата Кабул, която винаги е била средище на по-силно външно влияние.

Акхунзаде е член на пущунското племе дурани, чийто бастион е Кандахар. За разлика от него ал Хакани принадлежи към пущунското племе гулзи, чийто основен регион на местопребиваване е вилаетът Хост. Исторически, валиите на последния са съперници на управителите на Кандахар. По време на съветската окупация на Афганистан, кланът ал Хакани създава Шурата от Мираншах, за да ръководи бойните действия на племената от вилает Хост. Те твърдо искат да се разграничат от другия ръководен орган на муджахидините, този на Шурата от Куета, доминирана от представителите на Кандахар. По онова време арабите на Осама бин Ладен координират своите действия преди всичко с Шурата от Мираншах.

„Либералът“ Суруджадин ал Хакани е обявен от САЩ за „глобален терорист“ и ФБР е обявило наградата от 10 млн. долара награда за информация за неговото местонахождение. Роденият през 1979 г. афганистански МВР-шеф е син на историческия създател на мрежата Хакани – Джалаладин ал Хакани. При съставянето на правителството на талибаните през 2021 г. Суруджадин беше сочен от западни анализатори като реалното присъствие на терористичната организация ал Кайда в него, тъй като дълги години муджахидините от двете терористични организации воюват рамо до рамо в страната.