Прилепите използват компенсаторна стратегия, когато не могат да чуват

Авторите му от университета "Джонс Хопкинс" са установили, че тези летящи бозайници се приспособяват незабавно и ефективно, което предполага, че в мозъците им е заложена способността да задействат план Б при намален слух.

Изследването, публикувано в сп. "Кърънт байолъджи", повдига въпроса дали други животни и дори хората могат да бъдат способни на подобно умело приспособяване.

Авторите на настоящото изследване са били заинтригувани как зависимите от слуха и разчитащи на ехолокация прилепи могат да се адаптират, когато ключов слухов път в мозъка им е блокиран.

Индуцираната с медикаменти техника е била обратима и е траела около 90 минути.

С блокиран слух прилепите са успявали да се ориентират по трасето изненадващо добре, дори от първия опит. Те не са били толкова пъргави и са се блъскали в различни неща, но всеки тестван прилеп е компенсирал незабавно и ефективно.

Следващата цел на екипа е да определи до каква степен откритията се отнасят за други животни и хора, допълва БТА.

Когато не могат да чуват, прилепите - зависими от слуха животни, използват забележителна компенсаторна стратегия, пише Физ.орг, позовавайки се на американско изследване.

Мос допълва, че другите бозайници и хората също имат такива адаптивни схеми, които могат да използват, за да вземат решения и да се ориентират в своята среда, но в случая прави впечатление, че при прилепите това се случва много бързо, почти автоматично.

Всички животни се адаптират по различни начини в отговор на сензорна депривация (умишлено намаляване или премахване на външни стимули на сетивата). Кучето, например, може да наклони глава към приглушен звук. Хората в шумен бар се навеждат, за чуят по-добре какво казва някой.

Изследователите са установили, че прилепите променят траекторията и вокализациите си. Те са летели по-ниско, ориентирали са се покрай стените и са увеличили както броя, така и продължителността на виковите си. Това е повишило силата на сигналите, които използват за навигация.

Въпреки повторението на експериментите, компенсаторните умения на прилепите не са се подобрили с течение на времето. Това означава, че адаптивното поведение, което са използвали, не е било научено, а е вродено, латентно и заложено в мозъчните им схеми.

Учените са останали изненадани, че прилепите изобщо могат да чуват, когато тази област от мозъка им е изключена. Те смятат, че летящите бозайници или са разчитали на непознат досега слухов път, или че незасегнатите неврони могат да подпомагат слуха по неизвестни досега начини.