Веселин Маринов: Живях в мизерия, едва оцелях! Хранех се само с шкембе чорба за 6 ст.

„6 стотинки струваше и една шкембе чорба, която с 2 филийки хляб беше основната причина да издържам финансово в София. Това е и основната причина сега да не ям шкембе чорба, прекалено много съм изял", спомни си певецът.

„Един от най-трудните моменти в моя живот беше, когато баща ми претърпя много тежка катастрофа. Толкова тежка, че беше гипсиран от глава до пети. Аз бях войник тогава, приет в Консерваторията, пълен с мечти и надежди, че животът ми ще тръгне в посоката, в която съм планирал". Това сподели Веселин Маринов в откровено онлайн интервю и допълни: „В същото време, прибирайки се вкъщи, заварих майка ми, която беше прекъснала работата да се грижи за баща ми. Той просто лежеше в продължение на месеци, без никакви средства за съществуване.

„Животът днес е зъл. Чувствата бяха в годините, когато аз израснах като младо момче. Хората тогава се обичаха. Женеха се по любов. Сега не е така. Приятелствата вече са по-интереси. Това е нещото, което не ми дава много надежда за бъдещето“, минорно заяви Маринов.

„Започнах да уча китара, постепенно станах певец към оркестър, но никога не съм мислил, че ще стана професионален музикант, изпълнител, че ще уча академична музика. Мечтата ми беше да стана учител - по литература или история. Играех и футбол в отбора на Полски Тръмбеш“, споделя Маринов.

„Мога да кажа, че съм имал, най-прекрасните родители на света. Те са ми дали всичко, от което е имало нужда едно дете, едно подрастващо момче. Израснах в едно прекрасно семейство и много бях привързан към моите родители. Много трудно преживях загубата на татко. Това беше 2018 г., когато просто опитах да се лъжа с живота чрез лекарите, които познавам, но в един момент разбрах, че животът тегли чертата. Баща ми е живял един живот, пълен с безкрайни трудности, бедни години. Това е поколението след Втората световна война, когато бедността е била ужасяваща. Баща ми си отиде на 87 години, аз още до ден днешен не мога да отида до къщата ни в Полски Тръмбеш“, разказа Маринов.

„Моята майка живееше само заради децата си. Тя не беше виждала морето, не беше виждала нищо. И за мен няма по-добър човек от нея. Много ми беше трудно. Когато си отиде тази година, разбрах, че наистина светът вече не е същият. И никога няма да бъде. Колкото и да ходя на гроба, колкото и да се обвинявам понякога дали съм успял всичко да направя. Минава време, но не забравяш, продължаваш да живееш с мъката. Затова единственото, което може като успокоение да кажеш, е, че са си отишли по пътя както трябва. Защото има случаи, в които родители изпращат децата си. И това е много по-страшното Много бързо върви всичко. Просто като миг“, през сълзи разказа Маринов.