)
„Нашата цивилизация все още не е достигнала такова ниво, но нищо не ни пречи да мислим за директно улавяне на маса, за да я превърнем в енергия. Това би позволило на цивилизацията да постигне енергийна ефективност, надхвърляща скалата на Кардашев“, подчертават астрофизиците.
Група изследователи се опитаха да предскажат как ще се държи напреднала извънземна цивилизация – въз основа на класическата скала на Кардашев.
Разбира се, тази идея е само хипотетична концепция.
В статията той не само прави прогноза на кои честоти е най-добре да се търси, но и предполага как космическите жители, много по-развити от земляните, могат да получат енергия за своите дейности.
Нищо не пречи цивилизациите, които вече нямат достатъчно енергия от една звезда, да започнат да колонизират други. Подобно разширяване може да продължи хиляди, дори милиони години, пише megavselena.bg.
Но, според учените, някои нарастващи двойни системи – тези, в които масата по някаква причина тече от една звезда към друга, биха могли да бъдат дом на цивилизация на „звездоядци“.
Сега международен екип от учени е измислил как да върне на този модел дълбочината, която авторът е вложил в него. Според тяхното тълкуване типовете цивилизации според Кардашев не са задължителни етапи на развитие, а по-скоро горни граници на определена стратегия.
Според констатациите на учените, астрономите трябва да започнат да наблюдават отблизо нарастващите двойни звезди. Възможно е една от тези системи да е дом на напреднал извънземен интелект.
В Космоса могат да бъдат открити признаци за съществуването на „цивилизации-хищници“. Такива, които улавят и бавно унищожават звезди, използвайки напълно нови физически принципи, които все още са недостъпни за нас.
През 1964 г. известният съветски астрофизик Николай Кардашев публикува статията си „Предаване на информация от извънземни цивилизации“, която е предназначена да определи вектора за повечето програми в търсенето на извънземен разум (или SETI) за повече от половин век.
Според този принцип цивилизациите са разделени на три типа: такива, които са способни напълно да използват и съхраняват енергията на отделна планета, звезда или цяла галактика. През десетилетията тази концепция става общоприета, но много астрономи я използват в работата си твърде праволинейно.
Последвайте канала на