Състоянието на сградния фонд в България е лошо, а корозията е факт и без климатичните промени

Техническите паспорти

Корозията работи и без глобалното затопляне

Да гримираш мъртвец

Националната стратегия

Парите за саниране

Пълна загадка е как точно ще се отразят климатичните промени, свързани със затоплянето и повишаването на влажността, върху състоянието на конструкциите на многофамилни жилищни сгради в България заради корозията, но и без глобалното затопляне тя е факт, а санирането само прикрива дефектите. Моделите за реакция на държавата и на местата власт при природно бедствие - например земетресение, също не могат да бъдат точни, защото липсва единен регистър на техническите паспорти в България. Освен това под 10 на сто от сградите в страната разполагат с технически паспорт и в този смисъл никой не знае какво е конструктивното им състояние.

Това коментира в интервю за БТА инж. Марин Гергов, председател на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), който бе потърсен от БТА във връзка с проучване, представено наскоро, на Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия за въздействието на изменението на климата върху корозията на европейския сграден фонд от армиран бетон, което разкрива последиците от корозията, предизвикана от климатичните промени, върху сградите в европейските страни, включително и в България.

Броят на жилищните сгради с технически паспорти е малко над 2200, сочат данни от Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г., публикувана на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Отчита се, че сградите, за които е изготвен този документ, са участвали в различни програми за обновяване и подобряване на енергийните им характеристики, но се посочва, че се търси най-ниска цена за изготвянето на паспорта, което според документа често води до резултати със съмнителна точност и качество.

Председателят на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране инж. Марин Гергов коментира, че данните от техническите паспорти са разпръснати в общините и невинаги са достъпни, което значи, че и достоверна статистика за конструктивното състояние на жилищата ни няма. От кадастралните данни също няма как да се извлекат тези данни, евентуално може да се разчита на статистиката, която обаче дава само обща информация за типа сгради.

Според инж. Марин Гергов няма нужда да чакаме глобалното затопляне и увеличаване на относителната влажност във въздуха, за да се убедим, че конструктивно сградите в страната са в лошо състояние. Изключение биха били сгради, които са с добре хидроизолирани фасади и се обитават при нормална температура и влажност. Такива са и повечето от панелните многофамилни жилищни сгради, защото обикновено фасадните панели на блоковете, с изключение на калканните, не са носещи. Това означава, че когато помещенията се отопляват, вътрешните им стени са предпазени от корозия и застрашени остават само калканните, уточни експертът. Той обаче посочи, че при стените в баните, в жилища с течове, корозията е засегнала конструкцията им.

Експертът предупреди, че в незавидно положение са сградите в централните части на големите градове, които са тухлени и също са подложени на неблагоприятни климатични и други въздействия. Някои от тях са на 70 и повече години, с опадала мазилка, с течове от улуци или наводнени в основите, и водата отдавна съсипва носещите им стени.

Липсата на регистър на техническите паспорти води до това, че държавата и общините не могат да планират действия при евентуални природни бедствия и аварии, защото например при евентуално силно земетресение центровете на тези градове могат да се окажат непроходими за линейки и тежка техника за разчистване.

Според експерта не е нормално за информацията в техническите паспорти, която като цяло е важна за държавата и общините - например от земетръсна гледна точка, да се разчита само на инвестиции на гражданите. Сега техническите паспорти могат да бъдат намерени в общината на хартиен носител, в някое общинско мазе или в PDF файл в някаква директория, а информацията в тях е неизползваема за статистически нужди и планиране на действия на държава и общини.

Председателят на Камарата смята, че единственият полезен вариант за държавата и общините е създаването на общ регистър на техническите паспорти с полета за инженерно-конструктивната информация, които да бъдат попълвани от специалистите и така да се направи общодостъпна база данни за истинското конструктивно състояние на жилищните сгради в населените места, където рискът от бедствия и аварии е голям.

Процедурата на санирането в България според експерта е порочна, защото основният й акцент е топлоизолацията на жилищните сгради и евентуално ремонт на покриви, при положение че по думите на експерта конструктивно сградите ни са много зле. Със санирането според председателя на Камарата се скриват конструктивните проблеми на жилищата, защото истинската проверка за състоянието, например на стените, не може да стане само с външен оглед, без да се наруши целостта на изолацията. Единствено в някакъв краен етап, когато избият ръждиви петна по стените, може да се направи заключение, че има корозия. При положение че не е описано в ресорната наредба как се прави обследване за нуждите на техническите паспорти, колегите го правят както преценят, допълни експертът. Проблемът според него е на общоевропейско равнище, където фокусът на европейското финансиране е само върху намалението на отделянето на вредните емисии и намаляването на енергийните разходи, но не и към проблема с конструктивната стабилност на сградите. Ако изолацията не е поставена както трябва и зад нея циркулира въздух, който е с външна температура и влажност, ясно е, че корозионните процеси ще продължат да работя, посочи експертът. При всички случи тази изолация скрива от нас като специалисти какво се случва със стените. С тази програма за саниране практически гримирахме мъртвец, заяви председателят на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Сградите са зарязани в отвратително техническо състояние, а ние ги покрихме с топлоизолация, коментира експертът и посочи, че изолацията трябва да е последната стъпка в обновяването на сградите. Тук възниква и въпросът дали концепцията за топлоизолация е най-ефективният начин да се харчат общоевропейски средства, които идват от данъците на гражданите на ЕС и това води само до стимулиране на производството на стиропор, или тази политика може да бъде насочена към оздравяването и продължаването на живота на сградите и използването на икономични системи за отопление и охлаждане, намаляване на загубите на вода, коментира експертът.

"Практически сега навсякъде, където е сложена изолация, ние не знаем какво е техническото състояние на жилищните сгради. Ако погледнем в техническия паспорт, ще видим, че всичко е идеално. Причината е, че колегите са оценили носимоспособността на конструкцията по старите и не толкава строги конструктивни нормативи. Ако трябва да се направи по новите и по-строги норми, нещата ще са доста по-сериозни. Но когато възложителят види каква е цената и как точно протича такова обследване, включително с пробиване на стени и други конструктивни елементи, той отива при друг колега, предлагаш по-ниска цена и по-повърхностно обследване. Истинското обследване на сгради е скъпо и дава важна информация, включително има и вариант да се каже до каква степен на земетресение сградата би издържала", заяви председателят на Камарата.

По прогнози на експерта проблемът с разкриването на истинското състояние на сградите в България ще продължи още много години, докато земята не поскъпне толкова много, че икономически ще е по-изгодно да се събори една сграда, вместо да й се прави основен ремонт.

По данни от Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. целогодишно обитаваните жилищните сгради в България са 1 365 898, от които еднофамилните къщи - 1 291 549, многофамилните жилищни сгради/блокове - 66 865.

Преди 1960 г., при липса на нормативни изисквания за енергийна ефективност, в България са изградени 34 на сто от обитаваните жилищни сгради, сочат още данни от стратегията. Най-големият дял на съществуващия жилищен сграден фонд в страната е създаден в периода 1960-1989 г. (52 на сто от обитаваните жилищни сгради с 60 на сто от полезната площ). Това са годините, в които са изградени основната част от панелните и стоманобетоновите сгради. В този период за първи път се поставят изисквания към съхранението на енергията в сградите чрез нормативни коефициенти на топлопреминаване на ограждащите сградни елементи (външни стени, под, покрив). В периода 1990-1999 г. са изградени 7 на сто от обитаваните жилищни сгради с 9 на сто от полезната площ. След 2000 г., при влизане в сила на съвременни и със завишени изисквания нормативни документи за енергийна ефективност, са въведени в експлоатация едва 7 на сто от обитаваните жилищни сгради с 13 на сто от полезната площ.

В стратегията се отчита, че в действителност, при голяма част от жилищните сгради (еднофамилни и многофамилните жилищни сгради), в резултат от липса на поддръжка и регулярни ремонтни дейности, сградните елементи и общите части са амортизирани и в лошо състояние, резултатът от което е потенциална заплаха както за конструкцията, така и за ефективността и устойчивостта на бъдещи мерки за енергийната ефективност.

Необходимите инвестиции само за мерките за енергийна ефективност на жилищните сгради за периода 2021-2025 г. са 257 180 671 лева на година, 2026-2030 г. - 535 480 142 лева на година, 2031-2040 г. - 911 015 558 лева на година, 2041-2050 г. - 1 007 003 984 лева на година, сочат разчети на стратегията. Съществуват и множество сгради, които по различни причини имат и конструктивни проблеми. За гарантиране на техния живот са необходими строителни дейности, които могат да бъдат на много висока стойност, посочват авторите на стратегията, като изтъкват, че поради факта, че те са индивидуални за всеки отделен случай, не могат да бъдат прогнозирани. Наличието на такива сгради трябва да се има предвид при приоритизирането на целевите сегменти от сградният фонд, заключават авторите на стратегията.

Седемстотин петдесет и шест многофамилни жилищни сгради в 102 общини са одобрени за саниране със средства по процедура BG-RRP-4.023 "Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд - Етап I" в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост, който се финансира от Европейския съюз. В мерки за повишаване на енергийната ефективност на тези блокове ще бъдат вложени 1 128 694 945,76 лева. Вече са подготвени и изпратени покани до всички одобрени сгради, подписани са над 150 договора, посочват от Министерството и допълват, че редица общини вече провеждат обществени поръчки за избор на изпълнители под условие за наличие на финансиране. В началото на 2025 г. ще започне физическото изпълнение на мерките за повишаване на енергийната ефективност на тези сгради.

Двеста осемдесет и две многофамилни жилищни сгради в 65 общински и районни администрации са одобрени за саниране със средства по процедура BG-RRP-4.024 "Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд - Етап II" в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост. Общият размер на средствата за тази процедура е в размер на 282 470 400 лева с ДДС. От МРРБ изтъкват, че активно се работи и за изпълнение в нормативните срокове на Етап II: оценяване на проектни предложения, разглеждане на възражения и класиране на кандидатствалите по процедурата сгради. Процесите са затруднени с оглед липсата на допълнителен човешки ресурс, който е следвало да бъде осигурен още със стартиране на инвестицията за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд през 2023 г., изтъкват от ведомството и допълват, че в момента активно се работи и върху осигуряване на административния капацитет.

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата "Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради, включително справяне с енергийната бедност" по програмата "Развитие на регионите" е 196,4 млн. лв. В срока за кандидатстване от допустимите общини в трите региона бяха подадени 329 проектни предложения. До края на годината се очаква оценката им да приключи, а в началото на следващата година да бъдат сключени договори за безвъзмездна финансова помощ, така че реалното изпълнение на проектите се очаква да стартира през първото тримесечие на 2025 г. За целта е необходимо и своевременно провеждане на процедурите по избор на изпълнител, посочват от Министерството.