Министър Тахов поиска от ЕК защитни мерки срещу вноса на украински мед в България

По думите му, високите нива на внос от Украйна поставят в затруднено положение производителите в България.

Той отбеляза, че на пазара на яйца у нас продължават да се наблюдават смущения в резултат на рязко увеличения внос от Украйна.

„Общите цели за устойчиво управление на споделените запаси могат да бъдат постигнати само със съвместни и реципрочни действия от всички черноморски крайбрежни държави“, каза още д-р Георги Тахов.

Министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов поиска от Европейската комисия защитни мерки срещу вноса на пчелен мед с произход от Украйна в България. Това стана по време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе в Брюксел, Белгия. Призивът на страната ни беше подкрепен и от Румъния.

Министър Тахов подчерта, че вносът на украински мед затруднява реализацията на местната продукция. Той изтъкна, че значителните количества украински мед на много ниски цени, влизащи на европейския пазар, оказват голям натиск върху цените на българския мед.

По време на заседанието министрите дискутираха предизвикателствата и бъдещите перспективи в различните селскостопански сектори. По отношение на зърнените и маслодайни култури, министър Тахов съобщи, че в България се отчита спад на производството на слънчоглед и царевица - съответно с 11,5% и с 38,1% на годишна база.

По време на посещението си в Брюксел, по покана на министъра на земеделието на Унгария, министър Тахов участва в среща с министрите на земеделието на държави членки в близост до границата с Украйна и министъра на аграрната политика и храните на Украйна Виталий Ковал.

На срещата, министрите дискутираха предстоящото предложение на Комисията за изменението на член 29 от Споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС. Министър Тахов посочи, че през последните години ситуацията на пазара на земеделски продукти в ЕС, особено в държавите в близост до границата с Украйна, се характеризира с високо ниво на несигурност и нестабилност. По думите му, това създава напрежение сред производителите и се отразява негативно на сектора като цяло.

Страната ни и още 11 държави, подкрепиха искането на Испания за прилагане на правилото N+3, вместо първоначално предвиденото N+2, по отношение на разходването на средствата от фонда за развитие на селските райони в Стратегическите планове по ОСП. Българският земеделски министър заяви, че по този начин ще бъде осигурена гъвкавост за държавите членки да планират и изпълняват Стратегическия си план по-ефективно.

На заседанието Европейската комисия представи предложението за Регламент на Съвета, определящ за 2025 г. възможностите за риболов в Средиземно и Черно море. Министър Тахов посочи, че очаква риболовните възможности за Черно море да се основават на наличните научни съвети и да отчитат социално-икономическия аспект при риболова на калкан и цаца. Българският земеделски министър бе категоричен, че предложението за Регламент отчита продължаващата усложнена обстановка в Черно море, вследствие на войната в Украйна. Той изрази надежда, че неусвоените количества квота за калкан ще намерят отражение в него.

Министрите на земеделието обсъдиха и изготвянето на Стратегия за подобряване на производството и употребата на протеинови култури на европейско ниво. Министър Тахов каза, че страната ни подкрепя разработването на цялостна стратегия, която да надгради ефекта и резултатите от прилаганите до момента инструменти, насочени към подкрепа на производството на протеинови култури.