Режисьорът Боил Банов пред novini.bg: Грозните сцени са част от живота, не подминават и театъра

Боил Банов е известен режисьор, бивш министър на културата и зам.-министър на същата институция. Той е син на популярния и обичан актьор Васил Банов. Боил е роден в столицата, завършил е НАТФИЗ и „Културология” в СУ. Бил е директор на театъра в Хасково, поставял е пиеси на театралните сцени в много български градове, освен в столицата. Наскоро обра овациите на публиката в Сатирата със своята постановка „Чумата”, а на 25 ноември т.г. ще гостува със спектакъла на Бургаския театър КРАЛИЦАТА НА КРАСОТАТА (Бившата мис на малкия град) на камерна сцена на НТ „Иван Вазов”. Боил Банов е и шахматист и членува в шахматен клуб „Ивис+“ в София, участва и в шахматни турнири. Женен е за журналистката и пиар специалист Ива Петрони.

- Г-н Банов, огромни овации събрахте преди дни на премиерата на „Чумата” в Сатирата, но защо избрахте точно тази румънска пиеса?

- Имахме разговори със Сатирата и търсехме текст, който да удовлетвори и двете страни. Дълго време не бях работил това, което обичам – театъра.

Избрах „Чумата” защото в тази пиеса е застъпен наболял социален и обществен проблем на съвремието ни. Много интересно е решен сюжета, директно, агресивно навлиза в дълбочина на конфликта, но и с прекрасно чувство за хумор. Румънските драматурзи имат много качества, които са различни от тези на нашите създатели на текстове за киното и театъра. На мен много ми допадна „Чумата”и реших, че това е текстът, с който искам да се върна, образно казано, и дойдох в Сатирата с голямо желание и любов, с прекрасен екип.

- Покойният режисьор Николай Волев преди време ми сподели, че нашето кино и театър страдат от липсата на добри сценарии, каквито е имало в изобилие преди. Споделяте ли неговото мнение и затова ли избрахте румънски сценарий?

- Изкуството трудно може да бъде рамкирано. Гениалните творби са уникати. Разбира се, има етапи в изкуството, когато се явяват силни драматурзи, режисьори, сценаристи, актьори. Все пак говорим за индивидуално изкуство и всеки може да достигне своя връх в даден момент. Не бива обобщено да категоризираме българските текстове, имаме добри автори. Последните години у нас се пише много и все пак, ако бъдем искрени, се усеща лек дефицит на хубави текстове. По времето на тоталитаризма, драматургията беше прозорец към света, към различното мислене и надеждата. Сега сме в някакво безвремие и е доста сложно за пишещия човек. Със съпругата ми Ива Петрони се опитваме заедно да пишем сценарии и установяваме, че хич не е лесно. Най-добре и лесно се пише в революционно време. Сложно време е днес, но някак си ежедневието, еднообразието, осигуреността преимуществено ни завладяват. Работим и получаваме само готови образи.

- Като човек, който е бил от двете страни на „бариерата”, можете ли да определите в каква степен политиката се намесва в изкуството, в театъра?

- Политиката трябва да присъства в театъра само като обект на ирония, на сарказъм. Радвам се, че у нас е така, защото е правилно. Политиката е сегмент в обществените отношения, но не смятам, че тя има влияние в изкуството. Мога да ви уверя, че като режисьор политиката не ме вълнува по никакъв начин.

- Защо тогава вкарахте образа на земеделския министър в румънския сценарий?

- Да, аз го направих, дописах този образ с позволението на автора, както и на други места в сценария. Стори ми се, че така ще бъде по-достоверно и плътно представлението. Сигурно не съм се излъгал, щом ме питате за този персонаж.

- Какъв е Вашият коментар за грозните сцени, които се разиграват в Народния театър – първо с уволнението на големия режисьор Александър Морфов, а после, наскоро, и по повод на режисираната от Джон Малкович „Оръжията и човекът”?

- Грозните сцени са част от живота и в този смисъл не е изненадващо, че не подминават и театъра. Не може всичко да е красиво, хармонично, подредено и добро. За мен най-важни са режисьорското решение и актьорската игра. Всичко останало е политика. А не е редно политиката да има достъп в театъра. Започнем ли да обясняваме на хората какво да правят с текстовете, впоследствие ще започнем може би да им разясняваме какво да правят с книгите, как да живеят живота си и цялата тази работа отива към едни времена, които се надявам безвъзвратно да са отминали.

- Друг грозен скандал разтърси културната сфера – парите за театрите се източват от разни шарлатани, какъв е Вашият коментар?

- Във всяка обществена система у нас има такива проблеми и аз смятам, че е много важно самата система да реагира на тези порочности, да не е безразлична и да не демонстрира безучастност. Хора, които грешат нарочно или случайно, винаги ще има. Виждаме ясно желание в ръководството на МК и изобщо в държавните контролни органи за пресичане на тези ситуации.

- По времето, когато бяхте министър, Вие имахте ли информация за точенето на парите на данъкоплатците в театъра?

- Не, чак такова чудо не е било, не е имало. Но по други поводи сме правели проверки в културни институти, но такова извращение като направеното от тези момчета, не е било никога досега.

- Чия е отговорността за установените безобразия сега – на чиновниците в министерството, или на театрите по места, щом те разполагат само с делегирани бюджети и би трябвало да нямат право да похарчат и 5 лева без знанието на МК?

- Чия е отговорността в крайна сметка трябва да кажат контролните органи, защото ние с вас не знаем много подробности от тези разследвания.

Както вече казах, най-важното за мен е, проблемите да бъдат идентифицирани и да се решават с конкретни мерки.

- Вие защо приехте поста на културен министър в третото правителство на Бойко Борисов?

- Не помня. Върнах се в театъра – това е моето място и ми е много важно.

- Какво е посланието ви към зрителите, какво искате да им кажете от сцената?

- Просто искам да се чувстват добре, да гледат с удоволствие и сами да си правят анализи и изводи. Директните послания не са мой специалитет, не искам да внушавам на никого нищо.