Кой ще плати сметката при масови лични фалити?

Нов проект на Закон за несъстоятелност на физически лица е публикуван за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието.

Финансистът Лилия Димитрова, която е председател на Асоциацията за управление на вземанията, подчерта пред Bulgaria ON AIR, че е важно да не бъде претупано нещо, само защото е част от Плана за възстановяване и устойчивост.

"В този текст не са отразени нашите бележки. Едната е свързана с условията на обявяване на частен фалит. Настоящият закон предвижда 10 минимални работни заплати. Ако имаш задължения за 10 хил. лева или в съвкупност, можеш да входираш молба в съда. Предишният закон предвиждаше 24 минимални работни заплати. Основната част от потребителските кредити са над 10 хил. Това означава, че всеки с кредит може да обяви фалит. Кой ще плати сметката след това? По-висок кредитен риск, по-високи лихви към съвестните потребители", коментира тя.

"Всички последващи мерки трябва да бъдат съобразени добре с реалността в страната, за да не предполагаме. Хората, обявили личен фалит, няма да могат да управляват дружества. Синдикът ще се разпорежда с цялото имущество на хората, обявили частен фалит, срещу заплащане. Хем човекът няма пари да си плаща кредите, но има пари да си плаща на синдик", допълни гостът.

"Преди няколко години беше приет закон за 10-годишна давност на кредитите. Беше приет с презумпция, че ще бъде временна мярка. Сега имаме абсолютна давност, която се запазва, имаме частен фалит и несеквестируемост на имуществото. Това го има само в България", каза още Димитрова в "България сутрин".

Финансистът подчерта, че имаме рекордно ниски нива на необслужване кредити в търговските банки - 1,9%. Според Димитрова банковата ни система е изключително стабилна и е странно защо искаме да приемем закон за личния фалит с толкова минимални изисквания за обявяването му.