Във Вълчедръм не искат перки. Събрали са подписи за референдум

Юлия Стамова е от инициативния комитет. Обработва към 6500 декара земя. В общинския съвет решават хора, които нямат земя, не са свързани със земеделието, не ги интересува, казва тя.

Според Мартина Кьосина в Златията не може да има ветропарк, тъй като районът е свлачищен. Кьосина смята, че по проекта ще работят тесни специалисти, а за местното население няма да има никаква полза.

Двайсетина земеделци се събраха пред сградата на община Вълчедръм, за да заявят категорично, че са против ветропарк в Златията.

"Не сме против зелената енергия, но мястото им не е на земеделската земя. Има си достатъчно пустеещи земи!"

Ирена Икономова е собственик на земя и също не е съгласна да се поставят ветрогенератори.

"Това вреди – на земеделската земя, на здравето. Тези съоръжения предизвикват постоянни вибрации върху почвата. Свлачищен район е, доказано е", изтъква тя.

Председателят на общинския съвет във Вълчедръм заяви по телефона, че ще коментира ситуацията след заседанието, което е насрочено за следващата седмица.

Жители на Вълчедръм се събраха, за да потвърдят искането си за местен референдум относно изграждането на ветрогенераторен парк в местността Златията. Събрани са над 700 подписа. Общинският съвет отказа референдум. Областният управител върна решението за преразглеждане, а заседанието е друга седмица.

В края на март инвеститор поиска да изгради ветрогенераторен парк в най-плодородната земя в тази част от област Монтана – Златията. Пред общинските съветници бяха изложени параметрите. Още тогава съветници и жители на Вълчедръмско изказаха категоричното си несъгласие. Според тях ветропаркът ще засегне плодородни земи.

Проектът предвижда да бъдат монтирани 75 вятърни генератора с височина 120 м. върху площ от 5 000 хектара в землищата на селата Горни Цибър, Златия, Разград, Черни връх, Септемврийци и Вълчедръм. В продължение на три месеца инициативен комитет събра подписка с искането да бъде насрочен референдум, чрез който да се реши дали да има ветропарк. Над 700 са легитимните подписи, обяви председателката на инициативния комитет Дора Айгърова.

"Има необходимият брой подписи, събрани, които се изискват, но решението на общинския съвет е да няма референдум, тъй като обектът е от национално значение. Те малко бъркат закона за ВЕИ, цитират членове, които не са съвсем точно. От национално значение е инфраструктурата – нещо съвсем различно", подчертава Айгърова.

"Ходят из махалите, ромските, да им обясняват, че като се направят тези ветрогенератори, токът ще им е без пари. Даже тези, които искаха да се подпишат, не смееха и казват – утре няма да ни плащат тока, като сме се подписали. Дотам стигат лъжите. И другото – че ще се създадат страшно много работни места. Не виждаме къде ще се създадат работни места в тия дупки, дето ще се изкопаят и ще се налее 700-800 кубика бетон. Ще се разкопае цялата Златия, ще се съсипе земеделска земя. Тук няма такива ветрове. Цялата работа е да се усвоят едни пари."

"Ще си докарат с шлепове по Дунава включително бетоновия възел, материалите, и няма да подсигурят работна ръка. Не знам защо лъжат ромите в махалата. Аз изисквах да има и становище от медицински служители, за да видим как влияят нискочестотните звукове върху човешкото тяло. Изисквах да има и становище, издадено от организация за закрила на животните и на птиците. Нека ми посочат управниците на общината един, на който неговите деца живеят тук. И нека си доведат децата тук, да работят, да създават, да си имат бизнеси, да живеят тук! И след като се изградят тези перки, ще ги питам дали ще живеят тук", пише БНР.

"Не съм срещу перките, но мисля, че не им е тук мястото – в тази плодородна земя, която храни населението. Има НАТУРА, ние спазваме 300 ограничения, за да получаваме някакви средства. Мисля, че има закон – в НАТУРА (2000 – бел. ред.) не е позволено да се слагат тези перки. Това неминуемо ще свали цената на земята и много други последствия."