В комисията членуват българските евродепутати Цветелина Пенкова, Ева Майдел, Радан Кънев и Петър Волгин. За да бъде одобрена кандидатурата ѝ, тя трябва да получи 2/3 от гласовете.
Ако това се случи, Захариева би трябвало да е една от общо 11-те жени в състава на новата Европейска комисия, чийто председател отново ще бъде Урсула фон дер Лайен.
„Ако кандидатурата ми бъде утвърдена, ще работя неуморно, за да променим тази тенденция”, заяви Захариева.
„Третият ми приоритет ще е да се насърчи нашият капацитет в ключови технологии”, каза Захариева. Тя каза, че ще работи за създаването на изследователски съвет за изкуствен интелект.
Друг неин приоритет засяга жените в областта на иновациите, стартъпите и науката.
„Не Европа или Украйна започнаха тази война, започна я Русия. Имаме нова геополитическа ситуация. Европейският съюз трябва да работи за подобряване на сигурността си“, посочи в отговора си кандидатът ни за еврокомисар.
Коя е Екатерина Захариева?
Захариева е третата поред българка, номинирана за този ресор, след Мария Габриел и Илиана Иванова. Откакто членува в ЕС, България е представяла само жени комисари.
Приключи изслушването на българския кандидат за еврокомисар Екатерина Захариева пред Комисията по промишленост, научни изследвания и енергетика на ЕП. Тв се бори за ресор „Стартъпи, изследвания и иновации” в новата ЕК.
„За мен е голяма привилегия да бъда с вас. До неотдавна стоях в подобна зала в София, служейки на българските граждани като народен представител. Сърдечно благодаря на българското правителство за номинацията. За мен е чест, че получих доверието на Урсула фон дер Лайен. Вярвам, че моят административен и политически опит на високо равнище ще ми помогнат да изпълня по най-добрия начин задачите ми като еврокомисар. Трябва да поставим науката и иновациите в центъра на нашите политика, за да осигурим бъдещето на Европа“, изрази увереност тя в началото на изслушването.
Захариева иска стимули за стартиращите фирми и компаниите, увеличаващи производството си. "Много от тях често не успяват да преминат през етапа на растеж. Всяко стартиращо предприятие, което се мести в трети страни, за да търси капитал, е пропусната възможност за Европейския съюз. Трябва да преодолеем двете най-сериозни препятствия за иноваторите ни: достъп до капитал и прекомерна бюрокрация", изтъкна кандидатът ни за еврокомисар.
Друга идея на Захариева е свързана с изграждане на "истински Европейски съюз за изследвания и иновации". "Да се укрепи европейското пространство за научни изследвания с нов законодателен акт – 3% от БВП за изследвания и иновации. Днес цифрата е 2,3%. Нашата амбиция трябва да съответсва на прагматизма. Необходими са национални планове за постигане на тази цел", подчерта Захариева.
„Смята се, че генеративният изкуствен интелект ще добави между 2 и 4 трилиона евро към различни сектори”, посочи българският кандидат за еврокомисар. И подчерта, че инвестициите в Европа в изследвания към момента са по-ниски в сравнение със САЩ, Китай и Япония. Освен това, липсва координация между държавите в Европа.
Във въпроса си към Захариева, Петър Волгин изтъкна, че Европа силно изостава от САЩ и Китай в областта на високите технологии и иновации. Той се поинтересува дали не съществува риск военната икономика да стане мотор и в сферата, която ѝ е поверена, и как ще успее да предотврати превръщането ѝ в област, в която войната ще победи мира.
Тя подкрепя идеята за отделяне на повече средства, насочени към изследвания и иновации в областта на отбраната. „Много често изследванията и иновациите, свързани с отбраната, водят до изключително висока добавена стойност за населението“, отбеляза Захариева.
Последен от българските евродепутати - в рамките на последния, четвърти кръг от въпроси, питане към Захариева отправи Христо Петров („Обнови Европа“), заместник-председател на Комисията по култура и образование (CULT) към Европейския парламент, която е със статут на поканена на изслушването. Той попита българския кандидат за евродепутат дали смята, че трябва да има инклузивност на достъпа на културата в контекста на новите инструменти на програма „Хоризонт".
„Макар моето портфолио да не е пряко свързано с културата, инклузивността на образованието и културата е от изключителна важност. И вие сте абсолютно прав, че тази инклузивност трябва да бъде свързана с регионите, не просто с държавите. Да, готова съм да работим заедно, имате моята подкрепа в стремежа да бъдем инклузивни. Има много от така наречените уайдънинг държави, които са под средното ниво на изследвания и наука", отговори Захариева.
„Имаме много добри предприятия в областта на космическите изследвания. Очевидно е, че финансирането е недостатъчно – в момента е 1,9 милиарда за настоящия програмен период. Има голям брой квалифицирани кадри. Необходимо е увеличаване на финансирането за стартиращите предприятия в областта на космическите изследвания. Можем да сме конкурентоспособни, имаме много знания в съответната област“, изрази увереност тя.
Екатерина Спасова Гечева-Захариева е заместник министър на регионалното развитие и благоустройството в първото правителство на Бойко Борисов и главен секретар на президента Росен Плевнелиев в периода от 23 януари 2012 до 12 март 2013 г. От 13 март до 29 май 2013 г. е заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройство в състава на служебното правителство на Марин Райков.
)