И с черешите като с хляба и меда: големите чужди вериги внасят отвън, българската продукция остава непродадена

Районът на Кюстендил е известен с черешопроизводството си. Там са концентрирани големи площи с овошки, но парадоксалното е, че именно голямото количество продукция изиграва лоша шега на земеделците там.

В началото искал да реализира черешите за прясна консумация, но впоследствие преминава към реализация за преработка в Италия.

„Овощните градини в Кюстендилския край са прекалено много, бълва се много продукция, която няма реализация. Вариантът е да се изграждат преработвателни предприятия", споделя Димитър Димитров, агроном по образование, който отглежда 20 дка с череши, като това е съпътстващ бизнес на основната му работа – той е фитосанитарен инспектор на граничен пункт „Капитан Андреево“.

Проблемът е с големите чужди вериги, които предпочитат вноса и българските плодове остават непродадени. По думите му трябва да се насърчава засаждането на нови овощни градини с плодове, които липсват на пазара и биха се реализирали по-лесно – като круша, например.