Защо малко след освобождението у някои българи се заражда носталгия по Османската империя?
Благодарение на проф. Пенчев може да се замислим и по други въпроси, които на пръв поглед биха изглеждали кощунствени:
- Предатели ли са чорбаджиите?
- Робство или владичество?
- Каква е цената на Ссвобождението?
- Навреме и по правилен начин ли сме се освободили през 1878 година?
- Защо са отхвърлени и неглижирани добрите практики в Източна Румелия след Съединението?
- Кога всъщност националният въпрос започва да става мираж за българите?
- Кои процеси няколко пъти през ХIX век потушават стопанския порив на България?
Абонирайте се за канала на “Това научих днес” в YouTube и очаквайте още такива епизоди от подкаста за история и други науки.
Освобождението и Съединението на България си имат своята цена и тя се плаща от българите - тя е както финансова, така и психологическа, а за мнозина и самопожертвователна.
Това е част от есенцията в първия епизод на подкаста “Това научих днес” с водещ Даниел Любомиров и гост - проф. Пенчо Пенчев от УНСС, като темата е “Стопанска история на България” от периода на Османско владичество до Втората световна война.
“Когато си имаш собствена държава, ще си плащаш за администрацията, за армията, за пътищата, за железницата… Затова данъците в Княжество България са по-високи за българите от тези при Османското владичество. Има свидетелства за това и съм ги представил в книгата “Стопанска България”. В началото след освобождението у някои българи се заражда носталгия по Османската империя, защото данъците им вече са по-високи. Може да звучи кощунствено”, обяснява проф. Пенчев.
)