По-рано днес стана ясно, че нов доклад показва, че демографските промени в България представляват сериозен риск за икономическия растеж и устойчивостта на социалните системи.
България е сред страните с най-неблагоприятна структура на населението и голям натиск върху работещите – в момента на практика 100 души издържат 60 в нетрудоспособна възраст. Очаква се този показател да се влошава.
Според Ралица Ганева от 2010 година насам икономическият растеж на България е с един процентен пункт по-нисък.
„Това е в резултат на свитото население в трудоспособна възраст, което го отдаваме на високата емиграция и през 90-те години, и след 2010 година, както и ниската раждаемост. Този ефект върху растежа е изключително притеснителен“, добави тя.
Според нея това е сигнал за силната нужда от провеждане на адекватна демографска политика.
По думите ѝ точно това е голямото предизвикателство.
„При извеждането на демографските тенденции от 1960 година насам установихме, че от 1990 година сме изгубили 2 милиона и половина души от българското население. Интересно е, че в анализа ние правим връзка с икономическите ефекти. Ние остойностяваме загубата и цената на неблагоприятните демографски промени.“ Това заяви в ефира на БТВ Ралица Ганева - член на Съвета за икономически анализи към Министерски съвет.
„74% щеше да бъде БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност от средното за ЕС, ако ние не бяхме изгубили тези хора. В момента той е 64%. Имаме 10% пункта нереализирано благосъстояние. Това никак не е за пренебрегване“, подчерта Ралица Ганева.
„Основното в случая е, че трябва да се обърне внимание на дългосрочността на процесите. Демографската криза, която наблюдаваме днес, е резултат от всичко, което се е случвало от много десетилетия насам. Например – раждаемостта пада под нивото на заместване на населението още през 1980 година. Което означава, че успешните политики предполагат дългосрочност, системност, комплексност, всеобхватност“, заяви тя.
„От една страна те са скъпи. Разбира се, ние разграничаваме директните мерки, които са необходими, компенсиращите, дългосрочните, краткосрочните – важното е да се изпълняват в комплекс заедно. Ключовото е дългосрочността, което означава, че те трябва да бъдат провеждани години наред, което далеч надхвърля обичайния мандат на едно правителство“, каза още Ралица Ганева.
„Ако до 2035 година ние нищо не променим – застаряването на населението ще доведе до много по-голямо ограничение върху растежа на нашата икономика. Европа също е застрашена. Това, което наблюдаваме в България, се наблюдава и в Европа. Това са глобални процеси. Но тук процесите са много по-силно изразени и много по-неблагоприятни. Със сигурност не можем да очакваме, че ще се стопим като нация“, уточни експертът.
)