100-годишната Радка Кабакчиева: Ракийка, салатка и винце, движение и работа

"Аз съм родена на 25 септември 1924 година. Мама ме е записала на 14 октомври... Тогава не са държали много на записването“, разказва 100-годишната жена.

"Ей-сега тоя живот не ми харесва. Изобщо не ми харесва. Значи, ще живея аз с него една година заедно - нито венчана, нито сватба!?! Това живот ли е! На ти куклите, дай ми парцалите, айде“, коментира тя.

"Тогава дойдоха германците. Кога ходиха в Съюза, минаха оттука“, казва Радка Кабакчиева.

100-годишната Радка Кабакчиева от Пазарджик разкрива тайната на своето дълголетие.

А рецептата ѝ е за дълголетие е от само три съставки – движение, работа и умереност във всичко.

Днес Радка признава, че отношенията между младите хора ѝ се струват нетрайни и не ги разбира.

През целия си живот Радка Кабакчиева полага тежък физически труд – като дете е на къра с майка си, след това лее тухли, керемиди и бетон, накрая е санитарка.

Столетницата помни идването на германските и съветските войски в Царство България.

Съветът на баба Радка към младите е „да са добре, да не ходят, да се оженят, да си гледат семействата“.

Яде от всичко, но умерено. Пие по малко ракия и вино. Обича да пее. Сега Радка празнува рождения си ден, но всъщност е родена в края на септември.

"Майка ми работеше по къра, копаше на чорбаджиите. Аз съм била на 10 години, ама, ме е водила с мен, колкото да взема единия лев. На тухлите съм работила, аз съм работила много. На сгуробетона съм работила, все на тежка работа...На тухлите съм работила още от 10-15 годишна, доде се ожених“, казва 100-годишната жена.

Преди десетилетия Радка се омъжва. Ражда пет деца. Казва, че е щастлива, въпреки житейскте изпитания и трудности. Като юноша съпругът ѝ е ятак преди 9 септември, а след това, разочарован хвърля партийната си книжка. Радка си спомня, че в първите години на новата социалистическа власт живеят бедно.