Астероидното семейство Карини, формирало се преди 5,8 милиона години, и семейство Корониди, образуване преди 7,6 милиона години, се отнасят към клас метеорити, наречени H хондрити, които представляват 33 процента от известните земни метеорити.
Астероидното семейство Масалия, формирало се преди около 40 милиона години, представлява клас метеорити, наречени L хондрити, които са 37 процента от известните земни метеорити, показват изследванията.
Други 8 процента от метеоритите на Земята могат да бъдат проследени до семействата астероиди Флора и Ниса в Главния астероиден пояс.
Друго изследване, публикувано през август, установи, че този обект се е формирал отвъд Юпитер и вероятно е мигрирал навътре, за да стане част от Главния астероиден пояс, преди да бъде "запратен" към Земята, вероятно в резултат на сблъсък.
За целите на изследванията астрономите са направили числени симулации, които им са им позволили да моделират формирането и еволюцията на семействата астероиди, обикалящи около Слънцето в Главния астероиден пояс.
Изследователите все още проучват източника на останалите около 15 процента от известните земни метеорити.
Като цяло авторите на три различни изследвания са успели да обяснят произхода на повечето от десетките хиляди известни метеорити, които са паднали на Земята.
Около 6 процента от метеоритите могат да бъдат проследени до Веста.
Предишни изследвания са установили, че по-малко от един процент от метеоритите идват от Марс и Луната.
Сблъсъците в Главния астероиден пояс изпращат в пространството летящи хаотично скални фрагменти, като някои от тях в крайна сметка удрят Земята.
"Хондритите са примитивни метеорити, които в по-голямата си част са запазили първоначалния си състав от времето на образуването си в нашия протопланетен диск", казва Марсет.
"Това са група астероиди, които имат сходни орбити, тъй като са фрагменти, създадени при сблъсък между два астероида", казва астрономът Мирослав Броз от Карловия университет в Прага, водещ автор на две от изследванията, публикувани в списанията "Нейчър" и "Астронъми енд Астрофизикс".
Метеоритите - скали, които падат на Земята от космоса, са "обстрелвали" нашата планета от раждането й преди около 4,5 милиарда години до днес, като често са причинявали незначителни щети, но понякога са предизвиквали катаклизми. Откъде обаче точно идват тези космически скали? Нови изследвания дават отговор на този въпрос, съобщава БТА.
Изучавайки състава на падналите през годините метеорити и на астероидите, населяващи Слънчевата система, астрономи са установили, че около 70 процента от известните удари на метеорити идват само от три групи астероиди, намиращи се в Главния астероиден пояс между Марс и Юпитер.
Космическите скали са изиграли важна роля в определянето на посоката на развитие на живота на Земята. Новите изследвания не разглеждат източника на метеорита, който е ударил Земята преди 66 милиона години, унищожавайки динозаврите, с изключение на техните потомци - птиците, и давайки възможност на бозайниците да станат доминиращи.
Някои от метеоритите, които са паднали на Земята, могат да дадат сведения за ранната история на Слънчевата система. Те са първични останки от времето преди планетите да се образуват в т.нар. протопланетарен диск, който се е въртял около новороденото Слънце.
"Въпреки че са известни повече от 70 000 метеорита, само 6 процента са били ясно идентифицирани по техния състав като идващи от Луната, Марс или Веста - един от най-големите астероиди в Главния астероиден пояс. Източникът на другите метеорити е останал неидентифициран", каза астрономът Майкъл Марсет от Европейската южна обсерватория в Чили, водещ автор на едно от двете изследвания, публикувани в сп. "Нейчър".
)